България запазва 69-то място в годишния Индекс за възприятие на корупцията за 2015 г. В класацията на Transparency International ("Трансперънси Интернешънъл") страната ни заема устойчива позиция на дъното на Европейския съюз след незначително повишение на стойността на индекса през 2014 г., и се връща към стойностите от 2012 и 2013 г. Това са изводите на Асоциация "Прозрачност без граници", която представя резултатите от ежегодната класация.
Със стойност от 41 пункта България се нарежда на 69-то място от 168 държави в света, като изостава дори от средната стойност в световен мащаб, която е 43 пункта. С този показател страната изостава и от редица държави в Балканския регион.
През 2014 г. стойността на индекса е била 43 пункта. Същевременно за миналата година България заема седмо място в регионалната класация за Югоизточна Европа. Сравнението на страната с другите държави от региона показва отстъпление с три позиции назад (през 2014 г. страната заемаше четвърта позиция със стойност на индекса от 43 пункта), като на фона на напредъка на част от тях (Хърватска, Румъния, Гърция, Черна гора и Албания) на практика страната изостава и се придвижва към втората част на тази субрегионалната класация. България отново затвърждава тенденцията на застой в реалното противодействие на корупцията, отчитат в доклада.
През 2015 г. страната ни губи позиции и спрямо държавите, с които през изминалата година споделяше последни позиции сред държавите членки на ЕС - Италия (44), Румъния (46) и Гърция (46), при средна стойност на индекса от 65 пункта за всички страни членки на ЕС.
Индексът за възприятие на корупцията измерва нивото на политическа и административна корупция в дадена страна така, както го възприемат представителите на бизнеса, анализатори от целия свят, включително и анкетирани експерти от изследваните държави. Неговата стойност варира от 100 – показател за ниско ниво на корупция, до 0 – показател за високо ниво на корупция. За съставянето на индекса за България са използвани изследванията на Фондация „Бертелсман”, Институт за управленско развитие, Група за оценка на политическия риск, Световен икономически форум, Световен проект за правосъдие, Economist Intelligence Unit, Global Insight - Център за изследване на световните пазари и Freedom House.
Сред основните причини за този незадоволителен резултат за България са проблемите със спазването на принципа на върховенство на закона, неефективната наказателна политика, както и липсата на своевременно и ефективно санкциониране на корупцията по високите етажи на властта. Общата институционална среда и условията, в които работи бизнесът, също са предпоставки за понижаване на оценките в изследванията относно конкурентноспособността, се отчита в анализа.
В тази връзка данните от изследванията на Световния икономически форум и Доклада за световната конкурентоспособност правят връзка между върховенството на закона, неефективното управление на публични ресурси и понижаването на конкурентноспособността на българската икономика.
България е включена за първи път в Корупционния индекс на Transparency International през 1998 година. Сравнителният анализ на резултатите през 18-те години, в които България е част от изследването, показва устойчива позиция на дъното на общоевропейската класация.
В тазгодишния Индекс за възприятие на корупцията Дания е лидер с резултат от 91 пункта, следвана от Финландия (90) и Швеция (89), което се дължи на установените ефективни системи за достъп до информация, правила за поведение на лицата, заемащи публични длъжности и механизми за контрол в тези страни.
Според Калин Славов, директор на асоциация "Прозрачност без граници", постоянното място на страната ни в класацията показва, че у нас сякаш се свиква с корупцията. Пред БНР той посочи като пример за подобно поведение реакцията на докладите на Европейската комисия, като този, който се чака днес.
"Последните няколко доклада се превърнаха в т.нар. "чудо за три дни". Шуми се за тях, политиците се научиха да ги отиграват, казано в кавички, избират си само най-добрите части от доклада за тях, интерпретират ги по подходящ начин и темата потъва, сякаш забравена в едни екшън планове, които дали се случват или не, по-скоро не… Виждате т.нар. "стратегия за борба с корупцията" – да, тя е една манифестация на воля, но на едно пределно абстрактно ниво", посочи Спасов.