Забравена и изоставена, Братската могила в Пловдив сякаш спря в един от завоите на времето в очакване. Както и други паметници в града под тепетата, тя не е просто монумент, а предмет на спорове и сблъсък на крайни мнения, разказва кореспондентът на БГНЕС от Пловдив.
Малко история. Замислена още през далечната 1955 година, тя първо търси мястото си. Градският народен съвет обявява конкурс за него и първо му отрежда територия на Небет тепе - в Стария град. Има победители в конкурса - арх. Шинков и арх. Матей Матеев, но по-нататък нещата са замразени. След 4 години има данни, че идеята пак се събужда, но отново остава без последствия. Най–сетне през 1968 година конкурсът се провежда и е избран колективът, който да осъществи проекта. В него се включва и скулпторът Любомир Далчев. Реалната работа започва през 1971-ва. През 1974-та лично Тодор Живков открива монумента навръх 9 септември, в деня на 30-годишнината от установяването на народната власт. Три години не били достатъчни за всичко, така че Братската могила е открита без планираното художествено осветление и музикално озвучаване. Затова пък наистина прилича отдалеч на тракийска могила, каквато е била идеята.
Скулптурни фигури от камък с метални глави и ръце изобразяват различни моменти от българската история. Идеята на Любомир Далчев, която той и претворява, е героите да бъдат създадени по образец на православната иконопис. В крайна сметка след години тази идея се изроди в обезглавяването и липсата на ръце на повечето от фигурите. Те просто попаднаха в пунктовете за изкупуване на старо желязо.
През 70-те и до средата на 80-те задължителен елемент в сценария на всяка пловдивска сватба беше поднасянето на цветя от младоженците в Братската могила. Площадът наоколо беше добре поддържан.
После нещата се променят и Братската могила застива забравена. Не и в мислите на скулптора Любомир Далчев, обаче, който през 1979-та напуска България и емигрира в САЩ. През 1992–ра той пише писмо до пловдивската издателка Божана Апостолова, в което споделя тревогата си за монумента. Пише, че заради партийни интереси фигурите са наредени по един начин, а сега той препоръчва друг. Но нека се запази композицията като цяло, защото имат висока художествена стойност и историческа истина. Поне в повечето моменти.
"Робството, комитетите, въстанията, турските зверства и Шипка да останат по местата си, както и посрещане на руските войни", пише в писмото си Далчев. Бях избрал разказа на Иван Вазов "Дядо Йоцо гледа", защото е дълбоко психологически и с него можеше да се покаже слепотата и илюзиите на българите за "освободителите", и "големия брат", пише още Далчев. В олтара скулпторът иска да бъде поставен образът на страдаща майка - отечеството, а от двете страни да има масивни плочи за загиналите при борбите български синове и дъщери.
Далчев настоява да се отстранят групите "Зараждане на социализма", "Стачен пост" и "Бойни другари носят партизанин" като маловажни в живота на народа ни. Според него, ако паметникът се преработи, ще се осмисли и ще отговаря на историческите събития. "Ще остане указател на българската култура", смята Далчев.
През годините идеята за възстановяване на Братската могила и преаранжиране на композициите ту се появява, ту изчезва. Поне се засилва бдителността и поредната порция глави и ръце от бронз са върнати обратно, преди трима мъже да ги отнесат в багажника на колата си. От доста време пак тя е забравена и занемарена. В бурени обрасва и площадът пред нея. Дали чака времето си или просто й е минало времето, пак… времето ще покаже.