Премиерът Бойко Борисов е политик номер 1 за февруари 2012 г., сочат данни от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).
То е проведено в периода 3 -15 февруари 2012 г. сред 1000 пълнолетни българи от цялата страна.
Теренната работа на екипа на НЦИОМ по настоящото изследване съвпадна с бедственото положение в страната, породено от минусовите температури, снеговалежите и последвалите наводнения. Онези от политиците, които отидоха сред хората и се ангажираха с проблемите им, успяха да минимизират негативните нагласи към работата си. Така политик номер едно за февруари 2012 г. е премиерът Борисов, работата на когото е одобрявана от 51% от българите. По този показател не регистрираме промяна в сравнение с края на миналата година.
Трябва да се отбележи обаче, че през този месец с 4% намалява неодобрението към премиера. Министър-председателят по-често печели доверието на младите българи, на хората на възраст между 40 и 50 години, на столичаните и на респондентите със среден и по-висок жизнен стандарт. Премиерът е и най-одобряваният лидер на партия от собствения й електорат.
И през февруари българският еврокомисар Кристалина Георгиева продължава да бъде най-одобряваният политик, заемащ пост извън страната. Дейността й получава одобрението на 66% от българите, като този дял остава непроменен от есента на 2011г.
Одобрението на работата на президента Росен Плевнелиев възлиза на 50% и е два пъти и половина по-високо от неодобрението. Плевнелиев е одобряван от високообразованите българи, от хората на възраст между 40 и 50 години и от близо 90% от симпатизантите на партия ГЕРБ. На фона на усилията на кабинета за справяне с тежката зимна обстановка, през последните седмици президентът не беше в центъра на общественото внимание.
Първите стъпки на Росен Плевнелиев като президент срещат положителен отзвук сред половината българи. Неодобрение към действията на президента в началото на мандата му изразяват 13%, като сред тях преобладават левите избиратели. Обществените очаквания към Росен Плевнелиев се свързват преди всичко с ангажирането му с икономическите проблеми и справянето с последиците от икономическата криза в страната. От него се очакват инициативи за намаляване на безработицата у нас, предлагане на мерки за излизане от кризата и за развитието на икономиката (подпомагане на бизнеса, привличане на инвестиции) с цел повишаване на жизнения стандарт.
Отношението на българите към работата на парламента и правителството не се е променило съществено за последните три месеца. Това показва изследване на НЦИОМ, направено през февруари, съобщават от социологическата агенция.
Негативните обществени оценки за свършеното от тези две институции продължават да вземат връх над позитивните.
През февруари 2012 г. одобрението към работата на 41-то Народно събрание е 23% (за сравнение през ноември 2011 г. е било 22%). В момента по-високо от средното одобрение регистрираме сред хората на възраст между 40 и 49 години, сред високообразованите, сред жителите на столицата, сред респондентите със среден и по-висок жизнен стандарт, както и сред симпатизантите на ГЕРБ (сред 43% от тях).
През февруари 2012 г. неодобрението към работата на парламента отново е по-високо от одобрението (60% неодобрение: 23% одобрение). Въпреки това, сравнителният анализ на данните показва, че от ноември 2011 г. неодобрението е намаляло с 6%. Сега най-високо неодобрение за работата на Народното събрание регистрираме сред интервюираните на възраст от 50 до 59 години, сред жителите на малките градове и сред крайно бедните. Неодобрението за дейността на Народното събрание е по-високо от одобрението сред симпатизантите на всички парламентарно представени политически сили.
Правителството е одобрявано от 35% от пълнолетните българи, като този дял e с 1% по-малък в сравнение с ноември 2011 г.
Дейността на правителството е подкрепяна най-често от хората на възраст между 40 и 49 години, от високообразованите респонденти, от жителите на столицата и на областните центрове, както и от заможните българи. 74% от привържениците на ПП ГЕРБ одобряват работата на кабинета.
Сред привържениците на опозиционните партии в парламента негативните оценки вземат връх, като най-критични към кабинета са симпатизантите на АТАКА (84% не одобряват работата му) и на социалистите (78%).
Полицията продължава да бъде най-одобряваната институция и през февруари 2012 г. (от 42% от българите), макар одобряващите работата й да намаляват с 5% за последните три месеца. От работата на полицията са доволни най-вече хората на възраст между 40 и 49 години, респондентите със среден и по-висок стандарт на живот, както и симпатизантите на ГЕРБ и на ДПС.
За последните три месеца отношението към дейността на прокуратурата и съда остава непроменено – неодобрението за дейността на тези институции е над три пъти по-високо от одобрението. 58% от пълнолетните българи не одобряват дейността на прокуратурата, а 61% са критични към работата на съда. Работата на тези две институции по-често не одобряват хората на възраст между 50 и 59 години, жителите на малките градове, крайно бедните, както и симпатизантите на Атака (81% от тях), на Коалиция за България (68% от тях) и на Синята коалиция (67% от тях).
За последните три месеца одобрението за Българската православна църква намалява със 17% (от 53% на 36%). Същевременно критичните настроения към тази институция нарастват с 13%. Резкият спад на одобрението към църквата се дължи на огласените данни за принадлежност на митрополити от Светия синод на Българската православна църква към ДС, както и на изнесените в медиите случаи, свързани с имотното състояние на висши духовници и с конфликти, в които те участват.
ГЕРБ запазва позициите си на първа политическа сила, ползваща се с подкрепата на 29% от избирателите. След местните и президентските избори регистрираме консолидиране на избирателите на ГЕРБ около политическите лица на партията и институциите на властта. БСП има подкрепата на 17,5% от всички интервюирани. ДПС е трета политическа сила със 7% електорален дял. В сравнение с периода след изборите, не регистрираме значими промени в електоралните дялове на Атака и на Синята коалиция. Синята коалиция обаче взема известна, макар и неголяма електорална преднина пред Атака.
Към момента най-консолидиран остава електоратът на ДПС – 84% от избирателите на партията през 2009 г. и днес биха гласували за нея. Сред избирателите на БСП този дял възлиза на 79%, а сред тези на ГЕРБ – на 70%.
Сергей Станишев продължава да е най-одобряваният лидер на парламентарна група, посочен като добре работещ от близо една четвърт от българите. Георги Първанов и Сергей Станишев имат висока подкрепа сред избирателите на БСП, като 70% от социалистите одобряват едновременно и двамата лидери.
