Премиерът Бойко Борисов е политик номер 1 за февруари 2012 г., сочат данни от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).
Още: Kaufland увеличи броя на станциите си за рециклиране в София
Още: Списанието "Български Артист" с празничен трети брой
То е проведено в периода 3 -15 февруари 2012 г. сред 1000 пълнолетни българи от цялата страна.
Теренната работа на екипа на НЦИОМ по настоящото изследване съвпадна с бедственото положение в страната, породено от минусовите температури, снеговалежите и последвалите наводнения. Онези от политиците, които отидоха сред хората и се ангажираха с проблемите им, успяха да минимизират негативните нагласи към работата си. Така политик номер едно за февруари 2012 г. е премиерът Борисов, работата на когото е одобрявана от 51% от българите. По този показател не регистрираме промяна в сравнение с края на миналата година.
Трябва да се отбележи обаче, че през този месец с 4% намалява неодобрението към премиера. Министър-председателят по-често печели доверието на младите българи, на хората на възраст между 40 и 50 години, на столичаните и на респондентите със среден и по-висок жизнен стандарт. Премиерът е и най-одобряваният лидер на партия от собствения й електорат.
Още: Електрохолд стартира кампания „Селфи с трафопост“
Още: Издаването на лични карти поскъпва от 2025 г.
И през февруари българският еврокомисар Кристалина Георгиева продължава да бъде най-одобряваният политик, заемащ пост извън страната. Дейността й получава одобрението на 66% от българите, като този дял остава непроменен от есента на 2011г.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Снегонавявания и закъсали камиони затвориха Прохода на Републиката за кратко
Още: Технически причини доведоха до отменени и закъснели влакове
Одобрението на работата на президента Росен Плевнелиев възлиза на 50% и е два пъти и половина по-високо от неодобрението. Плевнелиев е одобряван от високообразованите българи, от хората на възраст между 40 и 50 години и от близо 90% от симпатизантите на партия ГЕРБ. На фона на усилията на кабинета за справяне с тежката зимна обстановка, през последните седмици президентът не беше в центъра на общественото внимание.
Първите стъпки на Росен Плевнелиев като президент срещат положителен отзвук сред половината българи. Неодобрение към действията на президента в началото на мандата му изразяват 13%, като сред тях преобладават левите избиратели. Обществените очаквания към Росен Плевнелиев се свързват преди всичко с ангажирането му с икономическите проблеми и справянето с последиците от икономическата криза в страната. От него се очакват инициативи за намаляване на безработицата у нас, предлагане на мерки за излизане от кризата и за развитието на икономиката (подпомагане на бизнеса, привличане на инвестиции) с цел повишаване на жизнения стандарт.
Отношението на българите към работата на парламента и правителството не се е променило съществено за последните три месеца. Това показва изследване на НЦИОМ, направено през февруари, съобщават от социологическата агенция.
Още: Без внос на работна ръка няма да минем: Евтим Милошев за проблемите в туризма
Още: Жълт код за значителни валежи в девет области
Негативните обществени оценки за свършеното от тези две институции продължават да вземат връх над позитивните.
През февруари 2012 г. одобрението към работата на 41-то Народно събрание е 23% (за сравнение през ноември 2011 г. е било 22%). В момента по-високо от средното одобрение регистрираме сред хората на възраст между 40 и 49 години, сред високообразованите, сред жителите на столицата, сред респондентите със среден и по-висок жизнен стандарт, както и сред симпатизантите на ГЕРБ (сред 43% от тях).
През февруари 2012 г. неодобрението към работата на парламента отново е по-високо от одобрението (60% неодобрение: 23% одобрение). Въпреки това, сравнителният анализ на данните показва, че от ноември 2011 г. неодобрението е намаляло с 6%. Сега най-високо неодобрение за работата на Народното събрание регистрираме сред интервюираните на възраст от 50 до 59 години, сред жителите на малките градове и сред крайно бедните. Неодобрението за дейността на Народното събрание е по-високо от одобрението сред симпатизантите на всички парламентарно представени политически сили.
Правителството е одобрявано от 35% от пълнолетните българи, като този дял e с 1% по-малък в сравнение с ноември 2011 г.
Дейността на правителството е подкрепяна най-често от хората на възраст между 40 и 49 години, от високообразованите респонденти, от жителите на столицата и на областните центрове, както и от заможните българи. 74% от привържениците на ПП ГЕРБ одобряват работата на кабинета.
Сред привържениците на опозиционните партии в парламента негативните оценки вземат връх, като най-критични към кабинета са симпатизантите на АТАКА (84% не одобряват работата му) и на социалистите (78%).
Полицията продължава да бъде най-одобряваната институция и през февруари 2012 г. (от 42% от българите), макар одобряващите работата й да намаляват с 5% за последните три месеца. От работата на полицията са доволни най-вече хората на възраст между 40 и 49 години, респондентите със среден и по-висок стандарт на живот, както и симпатизантите на ГЕРБ и на ДПС.
За последните три месеца отношението към дейността на прокуратурата и съда остава непроменено – неодобрението за дейността на тези институции е над три пъти по-високо от одобрението. 58% от пълнолетните българи не одобряват дейността на прокуратурата, а 61% са критични към работата на съда. Работата на тези две институции по-често не одобряват хората на възраст между 50 и 59 години, жителите на малките градове, крайно бедните, както и симпатизантите на Атака (81% от тях), на Коалиция за България (68% от тях) и на Синята коалиция (67% от тях).
За последните три месеца одобрението за Българската православна църква намалява със 17% (от 53% на 36%). Същевременно критичните настроения към тази институция нарастват с 13%. Резкият спад на одобрението към църквата се дължи на огласените данни за принадлежност на митрополити от Светия синод на Българската православна църква към ДС, както и на изнесените в медиите случаи, свързани с имотното състояние на висши духовници и с конфликти, в които те участват.
ГЕРБ запазва позициите си на първа политическа сила, ползваща се с подкрепата на 29% от избирателите. След местните и президентските избори регистрираме консолидиране на избирателите на ГЕРБ около политическите лица на партията и институциите на властта. БСП има подкрепата на 17,5% от всички интервюирани. ДПС е трета политическа сила със 7% електорален дял. В сравнение с периода след изборите, не регистрираме значими промени в електоралните дялове на Атака и на Синята коалиция. Синята коалиция обаче взема известна, макар и неголяма електорална преднина пред Атака.
Към момента най-консолидиран остава електоратът на ДПС – 84% от избирателите на партията през 2009 г. и днес биха гласували за нея. Сред избирателите на БСП този дял възлиза на 79%, а сред тези на ГЕРБ – на 70%.
Сергей Станишев продължава да е най-одобряваният лидер на парламентарна група, посочен като добре работещ от близо една четвърт от българите. Георги Първанов и Сергей Станишев имат висока подкрепа сред избирателите на БСП, като 70% от социалистите одобряват едновременно и двамата лидери.
