Сигурно е, че най-малко трима български царе са погребани в Преслав, това Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, по повод интерпретациите на информацията за саркофага във Велики Преслав, в който е бил погребан цар Борис І, предаде Фокус.
Още: Ученическа конференция „Добродетели на духа и волята“ ще се проведе в РИМ-София
Още: 10 лв. отстъпка за лоялни клиенти с Kaufland Card до 11 май
„Сигурно е, че българските царе Борис І (852 – 889) и Петър (927 – 969) са погребани в чертите на Преслав. Т.е. – в църква, или параклис, между крепостните стени на самия град. Защо е така – известно ни е, че Борис, който резидирал в Плиска, се е преместил в Преслав през 889 година, когато неговият син цар Симеон решава да премести столицата от Плиска в Преслав. Че той е в Преслав, и че манастирът, в който е бил монах, е бил в чертите на града, т.е. бил е градски манастир, си личи от следния факт. През 894 година, унгарците обсаждат Преслав и Българската армия я няма (под командването на цар Симеон тя се сражава далеч от града), Преслав се защитава само от преславското опълчение, старци и невръстни юноши. Цар Борис, както пишат древните хронисти, на 52-годишна възраст излиза от манастира, хвърля расото, препасва бойни доспехи и на кон извежда на открит бой опълчението срещу унгарците и ги разгромява. Това е сигурно указание, че манастирът е бил в чертите на града”, каза Божидар Димитров.
По думите му - общото при цар Борис І и цар Петър е също, че и двамата напускат трона, оставят го на по-младите си синове, и стават монаси. „Но те не биха били изпратени – дори и да го пожелават – в манастир, извън чертите на града. Тъй като – лесно биха могли да бъдат отвлечени, и дори, против волята си, да бъдат въвлечени в някакъв династически заговор, каквито през Средновековието често стават.
Следователно техните млади синове, станали царе, са ги държали под око, в чертите на града. Трудно може да държиш някого в манастир в Равна, дори – в Патлейна, извън прекия контрол на действащия владетел. Че това е било така, си личи дори и от разкопките в Созопол, където братът на владетеля Андроник – Атанасий, е основал манастир. Но – къде го е основал – на носа на града, вътре в крепостните стени, на 20 м разстояние от крепостта на управителя на града. Т.е. лицата, които биха могли да вземат някакво участие в подобни заговори, особено бивши царе, са живели в чертите на града”, каза Божидар Димитров.
Още: Гръмотевици в планините, къде ще вали. Времето утре - 25 април 2025 г.
Още: Близо до хората: КЗП пуска мобилно приложение за жалби през летния сезон
„Дали те са били погребани в тези части на саркофази, които колегите – археолози са открили някои още преди сто години, други – по-късно, за съжаление ще остане, както казва Маргарита Ваклинова, една работна хипотеза. Има голяма степен на вероятност да бъдат те, тъй като в саркофази не се погребват каквито и да е хора. Сульо и пульо не може да бъде погребан в саркофаг; може да бъде или цар, или висш духовник, или някой крупен велик боила, болярин, кавхан, ичиргу боил, но в никакъв случай – обикновен човек” – каза Божидар Димитров.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Нови уреди за чист въздух в София: до есента завършва монтажът в 17 квартала и села
Още: АПИ обяви колко са приходите от винетки от началото на годината
Според него надписът „МИХ” на саркофага, разбира се, би могъл да се тълкува като „Михаил”, но би могъл да се тълкува и като „МНИХ” – монах, както предлага Казимир Попконстантинов. „Все пак да не забравяме пък, че и двамата царе са станали монаси. Но Казимир е прав, че надписът би трябвало да бъде по-дълъг. Аналогиите, които имаме, с ичиргу боила Мостич, с цар Самуил, показват, че надписът би трябвало да бъде малко по-дълъг и да обяснява кой именно е погребан там. Но ние не сме намерили и целите саркофази, а само части от тях. Така че - работната хипотеза си е работна хипотеза, но е сигурно едно, че най-малко трима царе са погребани в Преслав. Това са – цар Борис І, цар Симеон и цар Петър. Следващият, който е управлявал в Преслав, цар Борис ІІ, е убит на българо-византийската граница от български граничар, тъй като бил облечен в ромейски дрехи и е погребан някъде в Тракия”, каза Божидар Димитров.
