Българската народна банка пуска в обращение медна възпоменателна монета, посветена на 125-годишнината от рождението на Панчо Владигеров.
Монета е част от серията "Български творци". Цената ѝ при пускане в обращение е 54 лева и ще се продава на две каси в БНБ и на четири каси в Касовия център на банката в столицата от 11 март, понеделник.
От 11 март всеки клиент ще може да закупи от касите на Българската народна банка само по 1 монета, независимо дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице. За закупуване на монета от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретната възпоменателна монета. Ако клиент, в качеството си на физическо лице, закупи монета от касите на БНБ, то той няма право да закупи още една монета като представител на юридическо лице, като това ограничение важи и за обратния случай. Монети не се продават на лица, които не са навършили 18 години, пише БГНЕС.
Снимка: БНБ
Живот и творчество на Панчо Владигеров
Панчо Владигеров оставя трайни следи в българското музикално наследство като композитор, диригент, пианист и педагог. Създадените от него творби обхващат различни форми и жанрове – симфонии, концерти, камерна и сценична, вокална и клавирна музика.
Роден е в Цюрих, Швейцария, на 13 март 1899 г., но по-голямата част от живота му преминава в България. Музикалното си образование получава в София и Берлин. По време на пребиваването си в Германия (1912–1932 г.) Владигеров печели два пъти Менделсоновата награда на Берлинската академия, работи като композитор и музикален директор и създава едни от най-патриотичните произведения в музикалната ни съкровищница: вариациите за пиано върху песента "Горда Стара планина", рапсодия "Вардар", "Българска сюита", "Седем симфонични български танца" и др.
През 1936-1942 г. той е представител на България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Основоположник на редица жанрове в българската музика, през своя дълъг творчески път Маестрото създава композиции, звучали на прославени световни сцени – операта "Цар Калоян", Концерт за пиано и оркестър № 3, "Импровизация и токата", балета "Легенда за езерото", "Концертна фантазия за виолончело и оркестър", "Еврейска поема", "Люлински импресии", клавирните миниатюри "Шумен", "Епизоди" и "Акварели" и други известни произведения.
Снимка: БНБ
В продължение на повече от 40 години той е професор в Държавната музикална академия, която днес носи неговото име. Работи активно до смъртта си (8 септември 1978 г.) и оставя над 20 хиляди страници нотни ръкописи. Удостоен е с високи български държавни и чуждестранни отличия, сред които и Хердеровата награда.
Неговата музика е красиво проявление на дълбоката му емоционална връзка с българските културни традиции, съчетала мотиви от народното ни творчество с класически музикални похвати.
