За какъв основен ремонт на НДК става дума - в сграда, в която има толкова много бетон, а стоманата е повече от тази на Айфеловата кула? Та тази сграда в момента е още в детска възраст – 30-годишна. Трябва да минат поне 50-60 години преди да се прави такъв ремонт. Това е мнението на главния архитект на София по думите на Христо Друмев, генерален директор на НДК в периода 1990-2011 година пред БГНЕС. Тезата на Друмев е, че сегашният директор на НДК Мирослав Боршош е фалирал двореца.
"Установих как се е случило бързо и настоятелно Боршош да поиска първо 17 милиона лева, след това - още 18 милиона. НДК всяка година подготвя финансов доклад, който се изпраща на НАП. Тук става дума за финансовия отчет на 2015 г., т.е. годината, през която Боршош е директор. Връщат му го, защото в него липсва подписа на принципала на НДК. Така Боршош иска не иска го изпраща на вицепремиера Томислав Дончев. От този доклад става ясно, че чистата загуба от дейността на НДК за 2015 година е 9,270 млн. лв. Дончев, от своя страна, пише гневно писмо на Боршош, с което изисква да му даде точна картина на финансовото състояние на НДК. Тогава започва нещо, което на роден български език се нарича „смучене на пръсти”. Боршош отговаря с писмо, в което са изброени десетки неща, които нямат нищо общо с предстоящото Председателство на България на Европейския съюз през 2018 г.", посочва Друмев.
Според Друмев Мирослав Боршош е посочил "смешни неща" - като изработването на технически паспорт на сградата и обследване за енергийната ѝ ефективност. "Посочва се някакво число, колко пари са похарчени. Да, ама не! Същите тези дейности са приключили още през 2009 г. Документите, паспортът и енергийното обследване се намират в НДК срещу подпис, регистрирано е и е изпратено на Агенцията за енергийна ефективност. Въз основа на този паспорт и това обследване се взима решение, когато се наложи 4 милиона лева да се дадат от българската държава за двете сгради на НДК. Но ….когато отворите папката ще видите, че една доста интересна личност, някой си Станиславов, дългогодишен наемател на НДК, ги е направил тези неща наново и е получил около тройно по-голям хонорар от този, който вече е платен. За същото".
Друмев изброява и други странности: "1-во, проектиране и изменение на обект зала „Перото“, което и до ден-днешен не е узаконено от ДАГ, поради неуредени евакуационни възможности; 2-ро- проект и изпълнение за преобразуването на уникалната за България многофункционална амфитеатрална Зала 2 с въртяща се сцена в обикновена театрална зала с комична украса от стари обувки, отново - при грубо нарушение на авторските права. Тези обувки са накачени, символично, защото залата е преименувана на големия ни режисьор, покойния Крикор Азарян, иначе - мой личен приятел. Но защо се именува Азарян? Още при съграждането на НДК има едно решение на Министерството на културата - залите в НДК да не се кръщават на отделни големи български певци или изпълнители. Сложиха името Азарян и … разгромиха залата. Но за това преоформяне няма никакво запитване и одобрение от авторите, които са създали тази зала. И не само това - един музикален магазин, един от най-хубавите, които може да има София, бе превърнат в театрална зала набързо, без каквото и да било разрешение. Получи името „Нов театър”, но стана известен като Театъра Кадурин, заради външното финансиране от една известна лекарка, работеща тогава във ВМА. Този театър след няколко месеца фалира. Сега е празно място…"
Христо Друмев прогнозира, че се "очакват тежки дни по отношение на тази част от подготовката на българското председателство в НДК. Очевидно е, че тези пари, които са преведени на Боршош като апорт в дружеството, вече са изхарчени. Но ако се продължи тази разрушителна дейност и тези разкопки, както аз ги наричам в НДК, ще последва истински скандал. Чуйте самия Боршош какво казва: "Сваляме един таван и там се появяват разни кабели, дигаме някакви плочи и отдолу има някакви системи. Ние не ги знаем, това колко ни бави и колко скъпо струва". Ако се беше обърнал към авторите на проекта, които имат документация и знаят всичко, щяха да му спестят всичките тези главоболия. Но от грандомания, може би, смята, че новите му приятели ще свършат по-добре работата. Сега го питам - защо уволнихте всички тези инженери, които имат дългогодишна практика в НДК повече от 30 години? Излишни ли бяха? Или знаеха повече от Вас? Те щяха да ви спестят разкопките, които правите, защото можеха да Ви кажат откъде може да изскочи вода или някаква пара или да стане късо съединение. Много непрофесионално…"
"Това, което ме впечатлява и възмущава е, че имахме правителство, което се е доверило толкова наивно. Макар че има заповед на Томислав Дончев, който наистина смята, че е правилно да има работна група, която да следи как се извършват ремонтите и преустройствата в НДК. Кой мислите, че е председател на тази работна група? Ами, разбира се, Мирослав Боршош. А кой е секретар? Неговата дясна ръка - г-жа Кючукова, която му е най-верният човек. А не са привлекли в нея Косто Костов, автор на проекта на НДК. Това безхаберие ли е или екстремно самомнение, което не е подкрепено с качества? Отговорете си сами", заявява Друмев.
