На 23 август Съветът за електронни медии (СЕМ) ще обяви кой е новият генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). Или няма – защото макар тази дата да беше посочена от СЕМ като своеобразен Рубикон, всъщност има възможност досегашният генерален директор на БНТ Вяра Анкова да си остане на поста. Това ще стане, ако никой от кандидатите не събере 3 гласа от членовете на СЕМ. Припомняме, че СЕМ се състои от петима членове – София Владимирова, която е председател, Бетина Жотева, която се забърка в страхотен скандал с журналистката Къдринка Къдринова заради радио „България“, Мария Стоянова, чийто мандат изтича след година, бившият депутат от БСП Иво Атанасов и Розита Еленова.
В следващите две седмици Actualno.com ще запознае читателите си с петима кандидати, които изглежда имат най-голям шанс да управляват БНТ в следващите поне три години.
Продължаваме с Валерий Тодоров.
Няма как в биографията на Тодоров да не изпъкне периодът, в който е начело на Българското национално радио (БНР). Той води БНР цели два мандата – от 29 май, 2007 година до 29 май, 2013 година. За да стигне до този етап от кариерата си обаче, Тодоров изминава дълъг път.
Валерий Тодоров има журналистическо образование, което завършва в Софийския университет, а докато е там е и зам.-главен редактор на университетския вестник, води предавания в програма „Христо Ботев“ на националното радио, автор и редактор е на рубриката „Българи – дела и документи“, сътрудничи в централния печат. Първата му щатна работа след завършване на висшето образование е в БНР, в програма "Хоризонт". Професионалният му ресор са международните теми – започнал е като литературен сътрудник, редактор, старши репортер, коментатор, завеждащ редакция, зам.-главен редактор. Репортажите му за българо-съветските космически полети от Центъра за управление на полетите край Москва и от събитията в Източна Европа след 1989 г. са в Златния фонд на БНР.
В БНР е водил новините и обзорните предавания "24 часа" и "Нещо повече", като е бил и ръководител и на екипите на тези предавания. Кореспондент на БНР в Москва между 1993 и 1997 година. След това става и директор на програма "Хоризонт", но хвърля оставка заради политически натиск за уволняване на журналисти.
През 1998 година печели конкурс за завеждащ Кореспондентския пункт на БНТ в Москва. От 1999 до 2006 година взема интервюта от редица руски и световни политици, културни и обществени дейци, сред които са такива имена като Михаил Горбачов, Владимир Путин, Виктор Черномирдин, Сали Бериша, Алла Пугачова, Армен Джигарханян и др.
Истории от медийната кухня
Когато в първия си мандат като генерален директор на БНР Валери Тодоров решава да стартира първите цифрови радиоизлъчвания в страната, законът не го позволява и БНР ползва три временни разрешения, за да докаже предимството им. Цифровизацията на радиоизлъчванията така и не се състоя, но затова пък по идея на Тодоров бе разработена първата хибридна интернет аудиовизуална платформа "Бинар", която беше призната за водещо медийно постижение от Европейския съюз за радио и телевизия. Тодоров промени изцяло техниката и технологиите в БНР, пусна след близо четири десетилетия три нови регионални радиостанции. В националното радио наричат този период „Златният век“.
Намеренията за промяна в БНТ
Тодоров залага на новите технологии и "новия зрител“. „Малкият екран” през смартфона става все по-малък, а светът през него – все по-голям. Голямото предизвикателство пред Националната телевизия е да „улови“ този свят, да го пречупи през вкуса на зрителя и да го покаже в цялото му многообразие с най-модерните технологии за звук и картина. Обществената телевизия притежава богат опит, неоценимо богати архиви, произвежда изключително разнообразно съдържание. Това през новите технологии с отговорността, доверието и обратната връзка със зрителя открива нов шанс на БНТ. Най-важното е любопитството да пребори страха от промените, сподели той пред Actualno.com.
По думите му, в момента този взрив на нови медии, нови технологии предизвиква остра конкуренция между съдържанието и технологията. "В този спор кой ще победи аз мисля, че в крайна сметка най-важно е съдържанието, защото всеки вече може да създаде достатъчно достъпна технология, но качествено съдържание не може да създава всеки, особено с марката и отговорностите на една обществена медия", добави още той.
"Искам онова, което е познато, което се смята за утвърдено, да бъде подложено на промяна, на ребрандинг и същевременно да влязат онези нови формати и мобилни, хибридни технологии, които да привличат младото поколение, новия зрител."
