На празника библиотечните и информационни работници Столична библиотека обявява Ден на отворените врати под надслов „Библиотеката – съкровищница на словото“.
Още: Без внос на работна ръка няма да минем: Евтим Милошев за проблемите в туризма
Още: Жълт код за значителни валежи в девет области
Творци-приятели на библиотеката (Георги Константинов, Бойко Ламбовски, Теодора Димова, Марин Бодаков, Деян Енев, Кристин Димитрова, Георги Господинов, Мирела Иванова, Роман Кисьов, Пламен Дойнов и др.) ще четат свои произведения и ще отправят послания за празника. С участието на вокална формация „Светоглас” („Светоглас“ е първата българска мъжка вокална формация за старинна полифонична музика, основана през 2009 г. по идея на Даниел Спасов и Милен Иванов - солисти на Мистерията на българските гласове. Те пресъздават многогласно българската фолклорна и църковна музика. През 2014 година „Светоглас“ осъществяват записи на старинни църковни песнопения за втория си самостоятелен проект „Древни химни на православието“). ЦДГ „Брезичка“ - приятели на Столична библиотека и участници в множество наши събития.
Ще бъдат открита и изложбата „България: съкровище на словото“, която е съвместно с Института за литература при БАН и разкрива богатите книжовни традиции на България и показва художественото и жанрово многообразие на старобългарската култура. Преобладаващият брой от старобългарските ръкописи се съхраняват в чуждестранни книгохранилища – в Италия, Сърбия, Русия, Англия, Света гора, Синайския манастир „Св. Екатерина“ и др. и в тази изложба изображения от тях се показват за пръв път.
Изложбата включва най-значителните паметници, изписани с глаголица: Асеманиево евангелие, Зографско евангелие, Мариинско евангелие, Клоцов сборник, Синайски псалтир, Синайски евхологий, Рилски глаголически листове и др., които са свързани с най-ранните преводи на славянските апостоли.
Още: Кой има имен ден днес, 23 декември 2024 г. Честито!
Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.
Присъстват образци от украсата и оформлението на най-важните кодекси от ХII–XIII в.: Добромирово евангелие, Слепченски апостол, Битолски триод, Болонски псалтир, Добрейшово евангелие, Радомиров псалтир, Шафариков апостол, Орбелски триод и др. Изключителен принос за тези пана имат монасите от Зографския манастир, които предоставиха изображения от ръкописната сбирка.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега
Другата изложба е „Издателят Т. Ф. Чипев – изкуството на книгата“. На изложбата ще присъства родственикът на Т. Чипев – Игор Чипев.
Изложбата е втора от цикъла Българските издателства от първата половина на ХХ век и представя едно от големите български издателства с половинвековна история. Фамилия Чипеви са дарители на Столична библиотека и тук се пазят първото дарение от 1931 г. и библиотеката на Константин Стоилов, дарение от наследници на Чипеви. Представени са книги от фонда на Столична библиотека и се проследява историята на издателството. Интерес представляват първото издание на тритомника Повести и разкази на Ив. Вазов 1892-1894, първото издание на Алековия пътепис "До Чикаго и назад", първо издание на стихосбирката на Ламар "Арена" 1922 г. с великолепните илюстрации на Иван Милев, "Под игото" с илюстрациите на Обербауер, Мърквичка, Пиотровски, Митов, списание "Българска книга", редактирано от Тодор Боров и детското "Картина и приказка", редактирано от Николай Райнов. С тази изложба отбелязваме и 150 години от рождението на Тодор Чипев. Ще има и изложба „Румен Скорчев. Непоказвани графики“ Изложба от произведения на известния български художник Румен Скорчев. Експозицията е съставена от оригинални графични отпечатъци, които са дарение на Столична библиотека от самия автор. Произведенията се показват за първи път на посетителите на библиотеката. Графиките са илюстрации към книги: лирика и проза на български и чуждестранни автори - Иван Давидков, Ивайло Петров, Джон Кийтс, Тарас Шевченко, Хуан-Рамон Хименес. Замислена по повод Празника на библиотечните и информационни работници, изложбата цели да припомни за връзката между литературата и изобразителното изкуство, за взаимното вдъхновение между писаното слово и визуалния език.
