През 2015 г. повече от 23 500 бежанци, мигранти и лица, търсещи убежище са пристигнали в България. По-голямата част от тези хора не възприемат България като крайна дестинация, а като транзит. Това констатира заместник-генералният директор на Международната организация по миграция Лаура Томпсън на публична лекция на тема „Съвременни миграционни тенденции”, предаде БГНЕС.
Заместник-генералният директор на Международната организация по миграция бе категорична, че България не е страна-дестинация за мигрантите, а по-скоро е транзитна страна. Тя посочи, че от 2012 г. у нас се наблюдава рязък скок на придошли мигранти, които наброяват около 2050 души, през 2013 г. броят им драстично нараства, достигайки 11 600, а през 2014 г. са били подадени 10 000 молби за предоставяне на убежище. Най-много са сирийските кандидати за убежище, следвани от Афганистан и Ирак.
Лаура Томпсън цитира данни на НСИ, според които населението на България ще продължи да намалява до 5,5 млн. души през 2060 г., което е 27,3% спад на цялото население. В тази връзка и България ще се сблъска с нуждата от внасяне на мигранти, смята тя. Томпсън обобщи, че през последните 25 години повече от 1,2 млн. българи са напуснали страната, което съставлява 13% от най-активното население. Има големи български общности в САЩ, Гърция, Испания, Великобритания, Италия, Германия и Канада. Най-голямата българската общност вероятно е в САЩ. 12,2 млрд. лeвa, пък достига размерът на средствата, които се изпращат обратно в България за последните две години от българите зад граница.
Световната картина
До 2050 г. се очакват около 405 млн. международни мигранти в световен мащаб по данни на Световната банка. Не може повече да си представям икономиката, културата и обществата без да включим елемента на човешката мобилност. Феноменът на миграцията е неизбежен, смята Томпсън. "Става дума за 247 млн. международни мигранти и 700 млн. вътрешни мигранти. Един от всеки 7 души мигрира в някаква посока в света, тази тенденция е нашата действителност, която ще продължава да ни съпътства”, убедена е Томпсън.
Тя разграничи мигрантите в няколко категории - икономически мигранти, които търсят по-добра работа, студенти, хора, които искат да се съберат с членове на семействата си, бежанци, и лица търсещи убежище. Като друг фактор на миграцията, Томпсън изтъкна природните бедствия, като само между 2008 г. и 2013 г. 27 млн. души са се разселили поради тази причина. Тя даде за пример 2010 г., когато заради големи наводнения 20 млн. души са засегнати в Пакистан. От земетресението в Непал тази година, пък са били засегнати 8,1 млн. души, от които 127 000 са се изселили във вътрешността на страната.
„60 млн. души са разселени поради политически конфликти или война. За първи път има толкова високи нива на разселване след Втората световна война. Има повече от 4 млн. сирийци, които пребивават в Турция, Йордания и Ливан. 7,6 млн., пък са хората вътре в Сирия, които имат нужда от помощ”, каза заместник-генералният директор на Международната организация по миграция. Тя обясни, че повече от 500 000 са подадените молби в Европа от сирийски граждани с искане за убежище. В Ливан има около 1,2 млн. бежанци, а там няма толкова работни места и са нужни по-трайни решения. В момента Гърция е държавата, в която пристигат най-много голям брой незаконни мигранти и сирийци. Повече от 622 000 мигранти и бежанци са пристигнали по европейските брегове по море, което е 3 пъти повече от миналата година. Има и 3000 жертви между бежанците", обобщи Томпсън.
„Оградите и стените не вършат работа, оказват се крайно неефективни, наблюдавайки процесите в цяла Европа. Вярвам в обединена Европа и силен ЕС. Не бихме искали да видим Европа, която уважава ценностите само за своите хора, но не и, когато става дума за хората, които са извън нея”, заяви още Лаура Томпсън.
