След поклон пред жертвите на коминтерновския македонизъм, в много по-спокойна атмосфера, може да започнат разговорите за добросъседските отношения между България и Македония. Това каза историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
По думите на Божидар Димитров, след ветото, което 13 страни наложиха върху определянето на дата, от която Македония да започне преговори за влизане в Европейския съюз, бяха посочени и трите проблема, с които Македония трябва да се справи. Единият от тях засяга България и той гласи – установяване и поддържане на добросъседски отношения с България, а другите два са проблема с Гърция и правосъдието.
„В България много хора започнаха да се питат какво означава "добросъседски отношения" и как те трябва да се формулират. Като начало мисля, че Македония трябва да осъди геноцида над българите в Македония, който беше извършен в първите месеци, след като Югославската Комунистическа партия завзе властта на територията на бивша Кралска Югославия. Както е известно, тогава, между септември 1944 година и януари 1945 година, бяха избити хиляди българи, и то – елитът на българското население в републиката – лекари, учители, юристи, военни и т.н. Според македонски данни, числото на избитите българи е над 30 000.
Постепенно бяха установени местата, където без съд и присъда са извършвани масовите екзекуции. Едно от тези места е скопското кале, където на т.нар. от самите скопияни Кървав Божич са били избити над 1000 войници и фелдфебели. Коледа или Божич на местния български диалект, е само след няколко дни. Един първи знак, че Македония желае да поддържа добросъседски отношения с България може да е - македонският политически елит да осъди това зловещо деяние. Затова предлагам, македонският президент или министър-председател, или и двамата заедно, на Коледа да се поклонят пред лобното място на избитите българи. Това ще бъде много добре прието в България и от там нататък могат в много по-спокойна и добронамерена атмосфера да започнат разговорите, след този поклон пред жертвите на коминтерновския македонизъм”, каза Божидар Димитров.
Кървавата Коледа /Кървавият Божич/
Репресиите срещу цвета на българската интелигенция във Вардарска Македония започват на 26 декември 1944 г. По заповед на Светозар Вукманович – Темпо в Дома на Армията в Скопие са избити 72 български офицери, командири на двата новосформирани македонски батальони, отказали да заминат да се бият за сърбите на Срем. През следващите дни в Скопското кале са избити над 1000 войници и фелдфебели.
На 7 януари 1945 г. – Коледа по стар стил, по пряко нареждане на Тито са избити над 1200 души по предварително подготвени списъци от Севтозар Вукманович – Темпо и Лазар Колишев – Лазо Колишевски. В Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, край Владимирово, Беровско – 330.
Над 700 души са избити в местността Седлото, между Охридското и Преспанското езеро по пътя към Отешево.
В концентрационен лагер е превърнат остров Голям град в Преспанското езеро, в който са избити няколко хиляди членове на ВМРО, включително и войводи на организацията, участвали в освободителните борби.
Кървавата Коледа поставя началото на комунистическите репресии над българското население в Македония, при които по официални данни, са избити над 23 000 души, а повече от 130 000 души са изселени, въдворени за принудително заселване в други части на Югославия или са затваряни в концентрационните лагери – Ясеновац, Ямите, Голи Оток. В скопския затвор Идризово загиват над 4000 души, активни членове на ВМРО.
800 членове на ВМРО са избити в лагера край Добой, Босна.
Редактор: Десислава Ушатова
