Месец преди извънредните парламентарни избори „Барометър България“ проведе телефонно проучване на електоралните нагласи на българските избиратели. Проучването е проведено в периода 1-6 юни 2021 г. сред 840 пълнолетни български граждани на територията на Република България. Важно е да се отбележи, че заради спецификата на методиката на проучването то не обхваща нагласите на гласуващите извън страната, като вотът им може да окаже известно отклонение в резултатите на отделни политически формации в изборния ден.
Резултатите от проучването показват, че новият български парламент след 11 юли ще е също така фрагментиран като 45-ия - с подобно съотношение на политическите сили в него. Разликата може да дойде единствено от присъствието на възстановената патриотична коалиция „Български патриоти“, която към момента преминава изборната бариера.
Въпрос 1: Ще гласувате ли на предсрочните избори на 11 юли 2021 г.?
Няма да има изненади в избирателната активност на предсрочните избори – ще бъде в рамките на нормални нива 52-55 %. Към настоящия момент 44,9% от анкетираните заявяват, че със сигурност ще отидат до урните, а още 10% са по-скоро склонни да го направят. Колебаят се още 6,5%, които е по-вероятно да не гласуват, а категорично няма да го направят 37,4%.
Въпрос 2: За кого ще гласувате на предсрочните избори на 11 юли 2021 г.?*
*Въпросът е зададен на всички отговорили с „Да със сигурност“ и „По-скоро да“ на първия въпрос.
ГЕРБ-СДС ще останат начело при предсрочния вот с 24,1%, въпреки че към настоящия момент ГЕРБ може да разчита единствено на твърдия си електорат и не успява да привлече допълнителни гласове. Подкрепата за тях плавно ерозира на фона на непрекъснатите атаки, на които са подложени от опонентите си, но все пак запазва достатъчно високи нива, за да могат да се похвалят, че са първа политическа сила в страната и след изборите през юни.
Особено оспорвана ще е втората позиция. „Има такъв народ“ заложиха на предсрочните избори вместо да създадат свой кабинет в рамките на предишния парламент с надеждата да получат по-голяма подкрепа и съответно по-голямо влияние. Мълчанието им обаче по всички въпроси, вълнуващи обществото, което до този момент работеше предимно в тяхна полза, започва да изнервя и дразни избирателите им, които и без това са склонни на спонтанен, емоционален и наказателен вот. Това води и до леко свиване в подкрепата към тях в рамките на страната. До колко ще успеят да привлекат допълнителни гласове зад граница, за да компенсират този негатив, ще си проличи в изборния ден. Към момента в рамките на страната могат да разчитат на 17,1% от гласовете.
От друга страна от БСП, въпреки изключително лошия си резултат през април, успяха да загърбят свои стари вътрешнопартийни вражди и да сформират изненадваща коалиция с формации на знакови лица от историята на столетницата – Георги Първанов и Георги Кадиев. Това изпраща позитивен сигнал към избирателите им и има потенциала да мобилизира вота в лявото пространство, където имаше вакуум, като това оказва влияние и върху нагласите на гласуващите – 16,9% от твърдо заявилите, че ще отидат преди урните, ще дадат гласа си за БСП. Потенциално негативно влияние върху резултата им, както и върху резултатите на други малки формации, включително и в левия русофилско-националистически сектор, разчитащи на радикален ляв вот, ще окаже появата на новата формация на Жан Виденов, която ще привлече гласовете на крайно левите избиратели.
Четвърти ще са ДПС с 11,3%, които запазват стабилни нива сред своя твърд електорат, като имат потенциал да реализират и по-добър резултат благодарение на гласовете от чужбина, които ще дойдат за тях през юли и не могат да бъдат измерени в рамките на настоящото проучване.
„Демократична България“ не отбелязва динамика в подкрепата за тях в рамките на страната, като ще реализира 8,9% от гласовете на гласуващите. Доколко гласовете извън страната ще подобрят този резултат е трудно да се предвиди към момента, като се има предвид, че при изборите през април формацията беше изпреварена в борбата за този електорален сегмент от ИТН.
Динамична е ситуацията с останалите няколко партии и коалиции с потенциал да влязат в следващия парламент. Възстановената патриотична коалиция „Българските патриоти“ между ВМРО, НФСБ и ВОЛЯ е със силна заявка за участие в следващото народно събрание - знаковото обединение на трите най-големи формации в патриотичния сектор и доброволното отсъствие на лидерите им от кандидат-депутатските листи се възприема позитивно от патриотично настроените избиратели, за които липсата на представителство в 45-ия парламент беше горчив урок. Към момента 6,1% от анкетираните заявяват подкрепа за коалицията.
Малко по-различна е ситуацията с „Изправи се! Мутри вън!“, които прескочиха с малко изборната бариера през април. В момента те не могат да разчитат на протестния потенциал, който имаха преди няколко месеца и подкрепата за тях постепенно ерозира до степен да поставя участието им в следващото народно събрание под въпрос с 4,1%.
Проучването е проведено на територията на Република България и не включва нагласите на гласуващите извън страната.
Характеристики
Период на провеждане на изследването: 01.06-06.06.2021г.
Методология: Количествено проучване
Представителност: населението на територията на България с избирателни права
Обем на извадката: 840 души на възраст над 18 г.
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно интервю
Финансиране: Собствено
Демографски профил на анкетираните
Възраст: 18-40 г. - 28,2%; 41-60 г. - 34,5%; над 60 г. 37,3%
Пол: мъж 49,3%; жена 50,7%
