Бай Тодор от казанлъшкия квартал "Васил Левски" вече цяла година сам запълва дупките по кварталните улици с подръчни материали. Той прави това безвъзмездно за своите съкварталци. Материалите събира от съборените къщи в квартала. Казва, че освен похвали, получава и критики, това обаче не го обезсърчава и той продължава с благородното си дело. Технологията му е доста примитивна, но въпреки това дава стогодишна гаранция на запълнените от него дупки.
"Дупката се прави с мерак, това е технологията ми", казва добрият старец. От ранни зори Тодор взема ръчната си количка, която е пригодил от стара детска количка, пълни я с камъни и се отправя към "работното си място". Коленичи пред дупката и започва да чука с длетото, кирката и каменарския чук.
Реди камък по камък, застила с пясък и така ден след ден. Освен дупките бай Тодор боядисва ръждясалите гаражи на съседите, също със собствени средства. Чувството му за гражданска доблест е над финансовото му положение, вади пари от джоба и прави нещата да са красиви покрай себе си. Съседите му се радват, но никой не се захваща да му помага.
Старецът заговаря и за политика, има идея и как може да се оправи България - "Всички от парламента трябва да се изметат и да дойдат при мен да работят, да видят как се изкарва с 5-6 лева на ден за бензин на "Мерцедеса". А тези като мен да са в парламента."
