Ето един начин, по който може да бъде измерено колко се е променил Близкият изток през последната година – Амр Муса, бивш министър на външните работи на Египет и генерален секретар на Арабската лига, призовава арабските държави да обмислят възможността за въоръжена намеса в Сирия.
За Муса, който се надява да бъде избран за президент на Египет през тази година, това е забележителна промяна. В продължение на десетилетия той беше пример за закостенялата и безсилна политика на региона. Той често отправяше критики срещу Израел, но се правеше, че не обръща внимание на огромните нарушения на правата на човека, дори на актове на геноцид, извършвани от арабските автократи. Сега Муса повтори предложението на емира на Катар и подкрепи намесата на арабски военнослужещи, за да се спре войната, която сирийският диктатор Башар Асад води срещу собствения си народ.
Темата за военна намеса може да бъде повдигната официално от Арабската лига по време на срещата на организацията в края на тази седмица. Това предложение отразява отчаянието във връзка със ситуацията в Сирия. В продължение на месеци арабските правителства се опитват да убедят Асад да прекрати атаките срещу цивилните, да изтегли военнослужещите от градовете, да освободи задържаните и да започне преговори с опозицията. През миналия месец бяха изпратени около 150 наблюдатели в страната, за да следят изпълнението на плана.
Както се очакваше, Асад така и не предприе значителни стъпки. Вместо това той започна да убива хора с шокиращи темпове. По данни на ООН над 400 души са загинали през последните три седмици. От началото на протестите през миналия март са загинали над 5000 души.
Мисията на арабските наблюдатели е смятана за провал, а един от нейните членове дори я нарече „фарс”. Така че Арабската лига, която подобно на Муса се опитва да възстанови своето влияние в тази нова ера в Близкия изток, трябва да избира между унижението и по-решителните действия. Засега изглежда, че идеята за военна намеса няма да получи подкрепа. Срещу нея ще се противопоставят страни, симпатизиращи на режима в Дамаск, като Ирак и Ливан, и не е ясно дали Катар и неговите съюзници ще съберат достатъчно сила, за да проверят армията на Асад. Дори и по-ограничена операция, като създаването на защитена зона или хуманитарен коридор, най-вероятно ще наложи участието на Турция, ако не и на НАТО.
По един или друг начин затруднението на Арабската лига ще бъде споделено и от страните от НАТО, включително от САЩ. Западните съюзници се отдръпнаха от клането в Сирия, дори когато призоваваха за оттеглянето на режима на Асад. През последните седем месеца инициативите на Арабската лига бяха използвани като прикритие да не се прави нищо. Ако организацията сега достигне до задънена улица, външните сили ще трябва да обсъдят нови мерки в сътрудничество с арабите. Да се стои отстрани, докато кръвопролитията продължават, не е една от опциите.
Вашингтон пост
