Погромите срещу американски дипломатически мисии в Либия, Тунис и Египет са едновременно и пряко последствие, и продължение на „Арабската пролет”. В другите ислямски страни темпераментът на тълпите е подгрят от ефекта на доминото и солидарността на местните екстремисти с братята по дух в тези три държави. А ислямски екстремисти има не само в Северна Африка и в Близкия изток, но и в САЩ, Европа и в Югоизточна Азия.
„Развитието на демокрация” в страните от Северна Африка и Близкия изток, колкото и да е странно, е от полза за фундаменталистите и сепаратистите и издига от дъното зловещи сили. Западът „развива демокрацията”, която не отива по-далече от провеждането на изборите по обективни за ислямските страни причини, а упорито се отказва от борба с хаоса. А и резултатът от изборите е предсказуем – победата е явно или косвено за радикалните ислямисти. Победителите в Египет „Мюсюлмански братя” съвсем не са светско движение. Отношението на „Мюсюлмански братя” към либералите, коптите и левите изобщо не е толерантно.
Има данни за това, че предизборната кампания на тези „умерени” и открито „неумерени” ислямисти в Египет се е финансирала от Саудитска Арабия, Иран и Катар. Въпреки това, сегашните власти в Египет не смятат да прекъсват отношенията си със Запада, което дава повод на радикалите да „продължат революцията” под една или друга форма. А кощунствените за съзнанието на крайните ислямисти езически пирамиди продължават да красят египетския ландшафт. Още по-голямо разочарование у екстремистите предизвиква политиката на победилата в Тунис партия „Ан Нахда”, която пряко отстоява ислямските, а не ислямистките ценности. Оттук произтича и ожесточението при щурма срещу американското посолство в тунизийската столица.
Ситуацията в Либия, където бе убит посланикът на САЩ, е най-сложна. Първо, в редиците срещу Кадафи се сражаваха активисти на „Ал Кайда” и на други терористични групировки. Но изборите бяха спечелени от либерален алианс и интересите на ислямистите бяха засегнати. Второ, изборите едва ли отразяват разпределението на силите и стремежите в страната. На изток, където позициите на ислямистите са силни, избирателите гласуваха с неохота и едва ли бяха зарадвани от победата на либералите. Източните кланове са малцинство от населението на Либия, а демокрация означава мнението на мнозинството. Но именно на територията на малцинството са съсредоточени основните запаси от либийски петрол. Създава се впечатление, че целите на въстаналите срещу Кадафи кланове от Бенгази не са достигнати. И демократично решение на ситуацията с брой на гласовете в този случай едва ли е възможно. Не е случайно, че сегашният инцидент започна с погрома на американското консулство именно в Бенгази, а не на посолството на САЩ в Триполи. Този инцидент в Либия има много слоеве – „Невинността на мюсюлманите” е само добър повод, а много по-съществените причини не само са в сферата на духа, но и на материалното, и на петрола. Революциите се извършват, за да се ликвидират натрупаните противоречия. Но едва успяла да се справи с тази задача „Арабската пролет” породи нови проблеми.
Днес на фона на ислямистките погроми се появи същността на ставащото на Африканския континент и в Близкия изток. В Сахел и Африканския рог има „зелена дъга” на нестабилност, подгрята от юг ситуация в арабските страни от Северна Африка. Например, в Нигерия действат активисти на екстремистката секта „Боко харам”. Тези екстремисти са свързани с „Ал Кайда в ислямския Магреб” и със сомалийските терористи „Аш Шабаб”. В Мали сепаратистките стремежи на туарегите бяха подкрепени от свързаната с „Ал Кайда” групировка „Ансар ал Дин”. Мироопазващите сили на Африканския съюз заедно с кенийските подразделения водят война с ислямистите от „Аш Шабаб”, които извършват терористични атаки. Екстремисти действат и на Синайския полуостров.
Така, че провокацията на ценностите – заснетият в САЩ идиотски филм „Невинността на мюсюлманите”, е само повод, а не причина за насилието, което в този регион традиционно има антиамериканска и антизападна насоченост.
Независимая газета
