„Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!“. Думите са на първия български екзарх Антим I (1816—1888), останал в българската история като виден политик, общественик и най-вече като борец за независимостта на Българската църква и засилването на нейната обединяваща роля.
Днес мавзолеят на Антим I е част от митрополитския комплекс във Видин, разположен в старата част на града, предава репортер на БГНЕС.
Роден със светското име Атанас Михайлов Чалъков в Лозенград, Антим I за дълго свързва живота и дейността си с дунавския град. Видинският митрополит е провъзгласен за екзарх след обявяване независимостта на Българската църква през 1870 г.
Екзарх Антим I подпомага морално и материално освободителното движение от турското робство. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите: "Бъдете благословени, Вие български чеда. Когато се върнете при Вашите другари във Влашко, предайте им, че от високия екзархийски престол, на който ни поставиха, както Вие достойни чеда на България, аз не ще престана да бъде носител на духа на народа си и с най-буден поглед и твърдо постоянство ще вървя към постигане на великата негова национална задача (освобождението)."
След жестокото му потушаване и Баташките кланета през 1876 г., по инициатива на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Той ги обобщава в доклад, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Екзархът уведомява и правителствата им за турските жестокости, като на свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а сам оглавява делегация до Високата порта в защита на българския народ.
Дейността на екзарх Антим I води до свикването на Цариградската посланическа конференция през декември 1876 г. Въпреки натиска на турския външен министър, той отказва да изпрати благодарствен адрес от българския народ до султана и конференцията, с думите: "Не можем да благодарим на правителство, което коли, беси и угнетява народа!"
През януари 1877 г. Антим I проваля специално свикано "Велико народно събрание" в Цариград, като нарочно се "подхлъзва" в Цариградската баня. Единствена цел на събранието е била екзарх Антим I да отрече публично турските кланета. На 14 април 1877 г. с везирска заповед екзарх той e свален от екзархийския престол. След кратък съд Мидхат паша го осъжда на смърт за държавна измяна. След скорошен преврат в Османската империя, присъдата е заменена със заточение. На 17 юни 1877 г. екзарх Антим I е изпратен на заточение в Анкара, Мала Азия.
След Освобождението се завръща във Видин и отново заема митрополитския престол. Той е председател на Учредителното и Първото Велико Народно събрание, провъзгласили Търновската конституция.
Когато се взима решението за изграждане на най-големия православен храм във Видин - „Св. Димитър Солунски“, Антим I е председател на комисията по градежа на катедралата. Признателното видинското гражданство издига мавзолей в чест на достойния духовен пастир, дарител и гражданин.
По инициатива на Видинския митрополит Неофит през 1923 г. е образуван комитет за строителството. Мавзолеят е еднокуполен, изографисан параклис, в центъра е седящата фигура на Екзарха. Построен е през 1934 г. и е вторият след този на княз Александър Батенберг (1879-1886) в София.
