От НАС обявиха, че ще се борят и срещу закони, които не работят в полза на всички български граждани, като за пример дадоха Закона за футболното хулиганство, както и нормативните разпоредби за майчинството при второ дете. „Вярвам, че политиците допускат грешки, но ми се ще да не е постоянно“, коментира пред Actualno.com председателят на асоциацията Андрей Слабаков. По думите му НАС ще участва и във всички останали протести занапред. „Много е важно хората да разберат, че България е един общ организъм. Всяка група хора, чиито права са нарушени по някакъв начин, заслужава да бъде подкрепяна. Моята мечта е, когато железничарите имат проблеми, тези от БАН да излязат да ги защитават и обратното.“
Той коментира и протестите срещу топлофикациите и електроразпределителните дружества, които се проведоха в неделя в цялата страна – и в които НАС по думите му също участва. „Участваме винаги в протестите на хората, защото ги намираме за правилни и справедливи. Само мислим, че исканията им са прекалено меки“, коментира Слабаков. Според него трябва да се въведат поправки в наказателния кодекс, които да предвиждат доживотен затвор за злоупотреба с власт, да се свалят имунитети на депутати, както и да се въведе система за отзоваването на народни представители, когато избирателите им не са доволни от тях.
Ето и какво още разказа Слабаков пред Actualno.com:
Какви действия ще предприемате от НАС занапред?
Продължаваме с протестите, то е ясно. Надявам се да излязат все повече хора. Ние сме съвсем надпартийно сдружение. При нас има всякакви хора – и десни, и леви, и центристи, и всякакви. Това, което искаме е, да има някакъв контрол върху парламента, за да не се приемат закони, които са в ущърб на българските граждани, или са неприложими и направо престъпни – какъвто е случаят с Топлофикация и електроразпределителните дружества. Не се занимаваме само с пушенето! Започнахме от там, защото това е закон, който дискриминира една част от хората напълно излишно. Не се борим за отмяна на тоталната забрана за пушене, а просто да се направи поправка в закона, за да има помещения и за пушачи в ресторанти и заведения. Постоянно се повтаря как сме „против“ тоталната забрана. Напротив – ние сме „за“ нея. Никой от нас не иска да пуши в нито в музеи, нито в библиотеки, да не говорим за поликлиники, болници и детски градини. Говорим единствено и само за заведенията. Сега вероятно ще сезираме Конституционния съд за този закон. Нашата конституция прилича най-много на германската, а в Германия вече има прецедент с подобен закон, който бе обявен за противоконституционен. Започна да се пуши и в Бавария – единствената област, в която не се пушеше. Навсякъде има измислени някакви режими. Дори във Великобритания, където рестрикциите са най-сериозни.
Искате да се върне предишната схема с отделните помещения?
Да, тя беше съвсем нормална. Тогава обаче се обясняваше как законът така или иначе не се бил спазвал. Това дали се спазва, или не се спазва, е нещо съвсем различно. Имам чувството, че хората от [гражданската инициатива – бел. авт.] „България без дим“ постоянно се грижат за моето здраве. Аз пък съм доста загрижен за здравето на хората от „България без дим“ - особено за един от тях, който е с такова наднормено тегло, че като го видя по телевизията, изпадам в ужас. Наднорменото тегло е много по-опасно от пушенето. Никой от нас не спори дали е здравословно да се пуши. Просто искаме да имаме някакво място, където да се събираме. Аз не държа там непременно да влизат хората от „България без дим“.
Когато имаше разделение в помещенията, се получаваше така, че непушачите винаги попадаха при непушачите – не всяка компания е само от едните или само от другите...
Ако те са толкова глупави, че да мислят, че като пуша до тях, ги убивам... Нека погледнем какво се случва на улицата с всички тези автомобили. Ако нещо ви убива, със сигурност целият трафик и всички коли имат много по-голяма роля за това. Просто през последните години се наложи да се появи нов враг. Не само политиците, но и фармацевтиката разбраха, че е много удобно да имаш наркомани около себе си. И просто се опитват да вкарат дрогата на мястото на цигарите. Напоследък се обяснява все повече как дрогата не е вредна, а по-скоро полезна, докато цигарите са смъртоносни.
Защо точно тази тема разделя обществото по такъв начин? Напомня на дебата за оръжията в САЩ – едната страна казва „вие ни убивате“, другата казва „вие искате да ни вземете свободата“.
Никого не убиваме. Аз не съм престъпник. Всички данни на „България без дим“ са абсолютно фалшиви и те много добре го знаят. Това се прави от платени лекари. Мислите ли, че ако беше наистина чак толкова вредно, 90% от лекарите щяха да пушат? Но ако говорим кои са престъпници – това са „Булгаргаз“, ЕРП-та, Топлофикация. Ето това са престъпници. На тяхната съвест тежат много умрели хора – някои от студ, други от глад, защото не са могли да си платят сметките. Те извършват геноцид. А ние просто искаме помещения, където да се събираме. В бюджета влизат милиард и 800 милиона от акциз за цигари, така че ние не тежим на здравеопазването.
Говорите за ЕРП-тата. Участвахте ли в протестите срещу тях в неделя (бел. авт. – протестите миналата неделя)?
Разбира се! Участваме винаги в протестите на хората, защото ги намираме за правилни и справедливи. Само мислим, че исканията им са прекалено меки. Искаме съд. Искаме поправка в Наказателния кодекс за доживотна присъда за хора, злоупотребили с власт. Това са абсолютни престъпници и предатели на България. Не са само от едно правителство. Това ме учудва. Но явно е нормално. Ако някой пита къде живее организираната престъпност, е нужно просто да му посочите парламента – тя живее там. Продават се някакви неща, които са наши, после се доизграждат мрежите с наши пари, а междувременно ни се взимат пари за това, че сме си изградили електропреносна мрежа. Става тотален абсурд. Минават се всякакви граници. Не желаем да се сключват неизгодни договори с чешка държавна фирма и после някой да ми обяснява колко хубаво било дружествата да са частни. Защо го дадохте на държавна фирма тогава? Искаме по-твърди мерки. Искаме да паднат имунитетите на депутатите. Искаме, когато хората от даден район не са доволни от своя депутат, да имат право да го отзовават от парламента.
Колко души застават зад тези искания според вас? Достатъчно ли са, за да имат влияние върху платформите на политическите партии? Едно депутатско място е около 50 хиляди гласа , или нещо подобно. [Всъщност зависи много от това за кой избирателен район става въпрос – бел. авт.] Ако толкова хора стоят зад вас, би трябвало да ви обърнат внимание.
Горе-долу толкова гласа са. Ние имаме страхотно много симпатизанти. Една огромна част от тях са непушачи. Те не са идиоти – знаят, че вредата от цигарите съществува, но не е чак такава, каквато се демонизира в момента. Законът с пушенето върна нещо от най-тъмните дни на фашизма и сталинизма – насърчаване на доносничеството. „България без дим“ правят тридневни курсове обучение как да се доносничи. Наричат ги „бдителни граждани“. На тях им се плаща, за да отидат в заведение и да доносничат. Това е гнусно. Но не смятаме да правим партия засега. Не смятам, че трябва да се прави и референдум за разделението на заведенията. Във всички европейски държави има някакви разделителни режими, при които може да се ходи в заведение и да се пуши. Това никой никога да не може да запали цигара в заведение не е европейска практика. Никъде няма такава практика. Дори в Щатите. В Ню Йорк, когато забраниха пушенето, 35% се отказаха от цигарите и с 35% се увеличиха наркоманите. Според мен има пряка зависимост.
Вие присъствате в медиите в много голяма степен в образа си на човек, който защитава правото си да пуши. Имате ли някакви връзки с цигарени компании, рекламно лице ли сте на марки цигари?
Да, имал съм. По същия начин както моята „приятелка“ от „България без дим“ Гергана Куршумова Гешанова рекламира религиозните си виждания, защото тя е адвентистка, или пък както Део е водил купоните на вносителите на цигари. Не виждам какъв е проблемът. Аз съм бил рекламно лице и на матраци. Какво да кажа? Не помня вече кога беше това с цигарите „The King“, но беше преди четири-пет години – преди 2008 г., ако не се лъжа. Този, който твърди , че съм против безсмислените закони, само защото съм нечие рекламно лице е добре да намали наркотиците или поне да си смени дилъра. И политиците са хора и допускат грешки, но всяка грешка може да бъде поправена. Ще участваме във всички протести занапред. Много е важно хората да разберат, че България е едно цяло. Всяка група хора, чиито права са нарушени по някакъв начин, заслужава да бъде подкрепяна. Моята мечта е, когато железничарите имат проблеми, тези от БАН да излязат да ги защитават и обратното. Обществото е един голям организъм. Не може да ти се парализират два пръста да едната ръка и да викаш: „Два пръста само, няма значение.“ Има значение! Всяка несправедливост, която се случва, засяга всички граждани – понякога повече, понякога по-малко, но рефлектира върху всички. Когато го разберем, тогава ще има гражданско общество.
Автор: Стефан Топузов