Шенген не ни трябва, но сме принудени да кандидатстваме. Това заяви в предаването „12+3“ социологът Андрей Райчев.
„На практика Шенген е премахнат. Второто е, че наличието на Шенгенски споразумения там и липсата тук ни пази от имигрантите. От тези имигранти от Ирак, Афганистан, главният проблем – наистина пази, защото той преодолявайки нашите защити, трябва още веднъж да преодолява и техните защити и излишно си усложнява задачата. По тази причина, освен ако Ердоган нарочно не пусне сирийци да тръгнат на север, ние не сме застрашени. Никакъв Шенген не ни трябва. Пък и самият Шенген се смята за „погребан“, искат да го преразглеждат“. Това, на което много се надявахме, е да получим в тези 6 месеца покана за чакалнята на еврото, добави Райчев. Според него това е много важно:
„Повечето малки държави, които взеха еврото, не съжаляват. … Ние минусите от еврото сме си взели, но плюсовете не сме. Може малко да скочат цените, но това е нищо в сравнение с резултата. Плюсът е, че те разглеждат от европейското валутно пространство, ти си истински в Европа. Втори много голям плюс е, че заемите ти ги дават на по-ниски лихви“.
Според Райчев, по време на Българското председателство не трябва да се предприема нищо, но може би си струва след това да се направи един експеримент, като се въведат две валути.
Свикнахме на перманентен скандал, каза социологът за отношенията между управляващи и опозиция. Той посочи, че разликата между ГЕРБ и БСП намалява:
„И двете партии не се борят за всички места. Ако тяхната разлика е по-малка от малка партия, това значи, че при съюз с някоя малка партия вторият може да победи първия. За ГЕРБ е много важно да води значимо“.
Райчев отбеляза, че към момента не се говори за предсрочни избори. Причините за това са две, каза той и ги посочи:
„Икономиката в държавата върви добре. От друга страна Борисов предприема нещо, което е характерно за „Борисов 1“ и за „Борисов 2“ – перманентно връчване на малки бонбони на всеки протестиращ. Това е характеристика на управлението, така ще бъде – такъв е човекът, такъв е политикът, такива са съответно неговите избиратели. Това води до не правене на съществени реформи и дава възможност за солидна критика, но тя не е много сериозна в очите на електората. В очите на по-интелигентните хора се вижда ясно, че ако ние продължаваме да плащаме за тези железници например, които продължаваме да не реформираме – 30 млн. на месец, т.е. всички българи събират по 5 лв. и ги дават на железниците на месец за нищото. Сега същата история наблюдаваме с инвалидите. В България има чудовищно количество инвалиди, фалшиви инвалиди. Ако ние наистина сме такава страна, ние сме за хоспитализиране на нацията, абсурдно“.
Според Райчев всичко това дава усещане за застой, а от друга страна – и за спокойствие.
