Продължаващите вече два месеца антикорупционни протести в България не отслабват. Участниците в тях искат деполитизация на прокуратурата и оставката на премиера Бойко Борисов. След десетилетие на власт България е с най-високо ниво на корупция и най-малко свобода на медиите в Европейския съюз. Въпреки това Борисов не е критикуван от институциите на ЕС или от най-големите държави-членки, които избират стабилността в държава, разположена на ключови пътища на мигрантите, пред искането за привързаност към високите стандарти на демокрацията, пише в анализ на Полския институт за международни отношения, цитиран от БГНЕС.
Като трикратен премиер от 2009 г. насам Борисов има доминираща позиция на българската политическа сцена. Неговата партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), понастоящем управлява съвместно с Обединените патриоти - съюз от три малки националистически партии. Когато тези партньори отказват, ГЕРБ приема закони с Движението за права и свободи (ДПС) - партията на българските турци, която всъщност защитава интересите на олигарсите Ахмед Доган и Делян Пеевски. Единствената истинска опозиция на ГЕРБ е Българската социалистическа партия (БСП), но основният противник на Борисов е независимият президент Румен Радев.
Протести
Демонстрациите започнаха на 9 юли срещу използването на прокуратурата от страна на правителството в политическата му борба. Преките причини бяха задържането на съветниците на президента и претърсванията в кабинета му, след което Радев призова за оставка на правителството и на главния прокурор. Действията на прокуратурата бяха в отговор на поисканото от президента обяснение, защо държавните служби охраняват вилата на Доган. Засиленият обществен резонанс дойде след огласяване на неотдавнашния опит на прокурори да изнудват предприемачи и испанско разследване за пране на пари от Борисов.
Протестите имат силна обществена подкрепа. В проучване на „Алфа Рисърч" от средата на лятото 62,5% от анкетираните са ги подкрепили. Малцинство от анкетираните обаче имаха определени очаквания за резултата от тях: 45% искаха правителството да подаде оставка, а 43% очакваха главният прокурор да се оттегли. Незабавни предсрочни избори са поискани от 39% от анкетираните, а 24% казват, че настоящият парламент трябва да избере нов кабинет. 37% заявиха, че Борисов трябва да управлява до края на мандата си през пролетта на 2021 г.
Десетилетието на ГЕРБ
Партията дойде на власт, използвайки лозунги за борба с корупцията и предоставяне на възможност за модернизация. Борисов успя да изведе България от рецесия след световната икономическа криза през 2008 г. Той разблокира също така еврофондовете, спрени от Европейската комисия (ЕК) през 2008 г. - година след присъединяването на България към ЕС поради огромните мащаби на корупцията в правителствата на БСП. През 2015–2019 г. годишният икономически растеж на България беше 3–4% и въпреки че все още е най-бедната държава в ЕС, през 2019 г. БВП на глава от населението е 53% от средния за ЕС. На 10 юли страната се присъедини към ERM II - механизма, предшестващ приемането на еврото.
Обществеността обаче все повече свързва ГЕРБ със структурната корупция. ДПС също извлича печалби от системата в замяна на подкрепа за партията на Борисов. Например, през 2018 г. по-голямата част от 255 милиона евро за проекти за отводняване и напояване са платени на компании, свързани с ДПС. Типичен начин за присвояване на средства, включително фондове на ЕС, е надценяването на прогнозните разходи с 30-40%, което се толерира от правителството. Според доклад от 2018 г. на фракцията на Европейския парламент (ЕП) Зелените-Европейски свободен алианс, България губи около 11 милиарда евро годишно заради корупция - около 14% от БВП. В индекса за възприемане на корупцията на Transparency International през 2012–2013 г. страната е на последно място по справяне с корупцията, а през 2014–2019 г. е в дъното на класацията сред държавите от ЕС.
Българите са загрижени и за ограниченията на свободата на медиите по време на управлението на ГЕРБ. Имаше нападения и сплашване на разследващи журналисти. Олигарсите изкупуват също антиправителствени медии, например Нова телевизия през 2019 г. Около 80% от медийния пазар се контролира от олигарха Пеевски и страхът от атаки през неговите медии пречи на правителството да се намесва в бизнеса му. България се нарежда на 111-то място сред 180 държави според Световния индекс за свобода на медиите за 2020 г. През 2009 г., в началото на управлението на ГЕРБ, тя беше на 68-мо място. Към 2016 г. България беше единствената държава от ЕС в Европа, освен Беларус, Русия и Турция, където медийната ситуация се оценява като „трудна“.
Тактиката на Борисов
Премиерът се опитва да изчака протестите да утихнат сами като избегне ескалация посредством действия на полицията. Освен това прави малки или очевидни жестове, за да покаже готовността си за компромис, докато заявява, че няма алтернатива. Това имаше ефект: Според Алфа Рисърч, ГЕРБ ще спечели потенциални избори само с 26,7% от гласовете, а останалите ще бъдат разпределени между други партии. През юли премиерът уволни четирима министри, за които се твърди, че са привърженици на олигарсите. Той обяви също, че може да подаде оставка, но после се отказа, вероятно под натиска на своите коалиционни партньори.
През август ГЕРБ представи проект на нова конституция, с който да бламира президента и опозицията за липсата на реформа в съдебната система. Президентът Радев сметна целта на предложените промени за очевидна и обяви, че ще представи свой проект, но само след оставката на правителството. Освен това искането на ГЕРБ да намали броя на депутатите наполовина - на 120, предизвика протеста на малки партии, които се страхуват, че могат да изгубят шанса да бъдат избрани. В съответствие с предположението на Борисов, Радев, БСП и малката партия "Воля" се обявиха против свикването на Велико народно събрание, а някои фракции на Обединените патриоти също поставят условия.
Външни реакции
Въпреки протестите, международните партньори на България избягва да критикуват правителството на Борисов. Само посланикът на САЩ публично подкрепи демонстрантите с балансирано изявление. ЕК призна правото на гражданите да протестират и в ЕП само фракциите заеха позиции. Европейската народна партия, към която принадлежи ГЕРБ, защити Борисов. Демонстрантите бяха подкрепени от Партията на европейските социалисти и Зелените.
Борисов се представя на практика като гарант за прозападната ориентация на България и като лоялен партньор на най-големите държави от ЕС. Той поддържа особено близки отношения с канцлера Ангела Меркел. Също така отбелязва личния си принос в убеждаването на турските власти да спазват миграционното споразумение с ЕС. Борисов представя възможното поемане на властта от БСП като открито проруска, антитурска и корумпирана. Тази партия е втора в парламента и според проучванията печели 19,2% от гласовете. Въпреки явната корупция, довела до присвояване на еврофондове, Германия демонстрира пълната си подкрепа за Борисов, а други партньори хвалят усилията му да гарантира сигурността на границата с Турция.
Европейската комисия се отнася снизходително към България, което се потвърждава в нейния доклад от есента на 2019 г., в който за първи път се обявява възможността за премахване на Механизма за сътрудничество и проверка (CVM). Той беше наложен на България при присъединяването ѝ към ЕС заради продължаващия и до днес неуспех в осигуряването на независимостта на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. CVM не е официална пречка за достъп до Шенгенското пространство; Холандия и Австрия обаче го използват, за да докажат, че върховенството на закона в България застрашава сигурността на зоната.
Заключения и перспективи
Българското общество подкрепя протестите, но е предпазливо по отношение на искането кабинетът да подаде оставка или да бъдат свикани нови избори, тъй като не вижда алтернатива на управлението на ГЕРБ. Особено за жителите на големите градове алтернативата не е проруската и също корумпирана БСП. Ето защо протестите вероятно няма да накарат Борисов да подаде оставка. Той ще продължи да се опитва да избегне тяхната ескалация, разчитайки на демонстрантите да се откажат. Изказванията на Борисов за оставка и проектът на нова конституция не са насочени към реални реформи, а по-скоро целят да изгради имидж на лидер, който поставя общественото благо над личните си амбиции.
Наличието на най-високо ниво на корупция в ЕС обезсърчава инвеститорите и в дългосрочен план заплашва България със стагнация до нивото на „средно развитие“. Мащабът на корупцията може да бъде политически аргумент срещу присъединяването на България към еврозоната, въпреки че отговаря на официалните критерии за конвергенция. Ограниченията върху свободата на медиите отслабват обществения контрол над властите и укрепват корупционните системи, като същевременно понижават стандартите на демокрация и върховенство на закона, които са основни ценности на ЕС. Лидерите на най-големите държави и институциите на ЕС толерират тази ситуация, тъй като виждат Борисов като личен гарант за стабилността на България и на сигурността на границата с Турция. Следователно, действия като спиране на плащането на средства от ЕС или започване на процедурата по чл. 7 ДЕС, особено предвид неефективността на този инструмент в споровете между институциите на ЕС и Унгария и Полша, са малко вероятни.
Продължаващите антикорупционни протести най-вероятно няма да повлияят на отменянето на CVM, както е предвидено от ЕК, въпреки че механизмът не е изпълнил своята роля. През 2021 г. ЕК може да започне консултации по този въпрос с ЕП и Съвета. Краят на CVM ще лиши противниците на влизането на България в Шенгенското пространство от основните им аргументи. Това обаче не означава бързо разширяване на зоната, особено докато в Холандия и Австрия има опозиция срещу притока на евтина работна ръка. Разширяването на Шенгенското пространство е основна част от европейската политика на Полша за равно третиране на всички страни в ЕС. Освен това присъединяването на България към Шенген, вероятно заедно с Румъния и Хърватия, би подобрило търговията и интеграцията на централноевропейските общества.
