През 1997 година Република България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Тогавашното правителство, начело с министър-председателя Жан Виденов, на практика спира реформите за преход към пазарна икономика и вместо това се ориентира към провеждане на "социално-ориентирана" икономическа политика.
Направен е опит за повторно въвеждане и модифицирана форма на централно планиране, с цел съживяване на държавните предприятия - спомен от времето на комунизма. Делът на контролираните от правителството цени нараства от 18,9% през 1994 до 49% през 1995 г. и до 52,4% през 1996 г., като последицата от този административен контрол е изкривяване на съотношението между търсенето и предлагането. Още в началото на 97-ма година големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици и страната изпада в хаос.
В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от 2 месеца цената на 1 щатски долар от 500 лв. достига до 3000 лв. Инфлацията вече е 300%. За периода от април до октомври фалират 15 банки - впоследствие правосъдието ни не прави нещо исторически запомнящо се по въпроса. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т. нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат. Още преди тези събития на 28 декември 1996 г. XXXVII народно събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов, но според Конституцията от 1991 г. то продължава да изпълнява функциите си до избора на ново правителство.
ОЩЕ: Ще потънем ли в дългове и какво става с курса на еврото? Говорят финансисти
В София се организира голям митинг на разгневени граждани. Пред сградата на Народното събрание протестиращите нападат с камъни министъра на вътрешните работи Николай Добрев. Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят, инфлацията расте ежедневно и дори ежечасно, а зърното е на привършване, с което започва недостиг на хранителни продукти. Средната заплата пада до стойност, равняваща се на 5 долара.
Какво е решението, което управниците взимат, за да не се срине изцяло икономиката на страната?
Източник: IStock
На 1 юли 1997 г. в действие влиза Закон за валутния борд (приет от XXXVII народно събрание), който фиксира българския лев към германската марка в съотношение 1 марка = 1000 неденоминирани лева. Какво представлява валутния борд? Това е парична система, при която валутата на дадена страна е обвързана с основна чуждестранна валута. Обикновено това е щатският долар или еврото и обменният курс е фиксиран.
Свързването на двете валути решава проблема с доверието във валутата и ограничава възможността за монетарни политики от страна на БНБ. Това означава, че БНБ вече не отговаря за количеството левове в обращение и не определя самостоятелно лихвените проценти по кредитите, които централната банка отпуска на търговските банки. След въвеждането на валутния борд инфлацията постепенно утихва и няма помен от нивата през цялата 1997-ма.
След деноминацията на лева през юли 1999 г. (1000 стари лева се заменят за 1 нов лев), 1 лев става равен на 1 марка. През 2002 г. Германия приема еврото и курсът се променя, като 1 евро е равно на 1,95583. От там идва и фиксирания курс лев-евро, който използваме и досега.
Валутният борд стимулира търговията и инвестициите между двете свързани държави. На 1 януари 2007 г. България и Румъния стават членове на Европейския съюз.
Всички държави-членки на ЕС са по принцип задължени да въведат еврото, след като изпълнят критериите за конвергенция. Единственото изключение е Дания, за която в Договорите на ЕС съществува "клауза за неучастие", която я освобождава от задължението за приемане на еврото. Няма обаче фиксиран срок кога да бъде приета единната европейска валута.
За да приемат еврото, държавите трябва да отговарят на критериите, установени в Договора от Маастрихт от 1992 г., които обикновено се наричат "критериите от Маастрихт". Тези икономически и правни изисквания са установени, за да се гарантира, че държавите-членки са готови да приемат еврото и да функционират безпроблемно в еврозоната. Тоест България няма избор дали да приеме еврото или не. Съгласно регламентите на Европейския съюз, страната ни е длъжна да влезе в еврозоната, в момента, в който отговаря на критериите.
Какви са предимствата от еврото?
Източник: IStock
На фона на повишените геополитически рискове и високата инфлация еврото доказа своята устойчивост. Повече от 25 години след въвеждането си еврото е втората по важност валута в международната парична система след щатския долар. Еврото е втората предпочитана валута в света за получаване на заеми, отпускане на заеми и резерви на централните банки.
Делът му в официалните валутни резерви в световен мащаб е около 20% през 2023 г. (измерено по постоянни обменни курсове), докато делът на щатския долар е 58%. Членството на България в еврозоната носи икономическа стабилност, тъй като намалява риска от валутни кризи и повишава доверието на инвеститорите. Очаква се кредитирането да стане по-достъпно както за фирми, така и за граждани.
Освен това отпадат разходите за обмен на валута, което улеснява бизнеса и туристите, а страната ще има достъп до механизмите за финансова подкрепа на еврозоната, което намалява уязвимостта към кризи. Влизането в еврозоната ще привлече повече чуждестранни инвестиции, ще улесни търговията в рамките на ЕС и ще интегрира България по-силно във финансовите структури на съюза, включително чрез подкрепата на Европейската централна банка.
Държавата ще се възползва от по-добра кредитна оценка, което ще намали разходите по дълга. За гражданите това означава по-лесно пътуване без нужда от обмяна на пари и по-ниски такси за международни банкови преводи.
Защо не си останем във валутен борд?
Източник: БГНЕС
Оставането във валутен борд означава, че България ще запази фиксирания курс лев-евро, но без да има достъп до инструментите на еврозоната. Това носи няколко особености. Първо, без да използва еврото като официална валута, страната остава извън решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и не може да се възползва от нейната подкрепа при финансови кризи.
Второ, валутният борд ограничава възможностите за реакция при икономически сътресения – България не може да прилага независима парична политика, а всяка финансова нестабилност трябва да се компенсира само чрез фискални мерки, което е значително по-трудно. Освен това, въпреки стабилността, която валутният борд донесе след кризата през 1997 г., той не може да гарантира дългосрочен икономически растеж.
Фиксираният курс елиминира валутния риск, но ограничава конкурентоспособността, защото страната не може да обезцени валутата си при нужда. Това затруднява износа и прави икономиката по-малко гъвкава в сравнение с тези на държавите в еврозоната. На практика България вече следва правилата на еврозоната, но без да има ползи като достъп до спасителни механизми, възможност за участие във вземането на решения и по-добър кредитен рейтинг.
Приемането на еврото ще премахне тези ограничения, ще даде на страната по-голяма финансова стабилност и ще улесни инвестициите и търговията.
Има ли опасност от обедняване след приемане на еврото?
Източник: IStock
С приетите от Народното събрание закони се уреждат правилата за превалутиране и закръгляване, при запазване на официалния валутен курс на лева към еврото, който е 1,95583 лв., гарантира се високо ниво на прозрачност на процеса с двойно обозначаване на цените на стоките и услигите и се създава възможност за адаптация на обществото.
В период от една година от датата на въвеждане на еврото всяко лице има право да получи информация относно паричните стойности в левове на негови имуществени права и задължения към датата на превалутиране. Лицата, извършили превалутиране по реда на този закон, предоставят безплатно информацията в 7-дневен срок от поискването.
На датата на въвеждане на еврото в България всички сметки – разплащателни, депозитни, спестовни и други в местни банки, ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро по официалния валутен курс. Още от деня на въвеждане на еврото титулярите на сметки ще могат да теглят от тях само евро, независимо дали тегленето ще става чрез банкомат или в офиса на банка, платежна институция и други.
От същата дата се предвижда изплащането на заплати, пенсии, обезщетения, паричните и социалните помощи да се извършва в евро. Използването на двете валути едновременно ще се случва само в рамките на първия месец от въвеждането на еврото, а в рамките на 6 месеца банкноти и монети ще могат да се обменят безплатно от левове в евро и в банките, и в някои пощенски клонове.
За суми над 30 000 лв. на една транзакция кредитните институции ще обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след предварителна заявка от 3 работни дни. БНБ ще обменя безплатно, в неограничено количество и без времеви ограничения банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс от деня на въвеждането на европейската валута.
Предвидено е новият лихвен процент по договори за кредит с променлив лихвен процент да не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди датата на въвеждане на еврото. При договор за кредит с фиксиран лихвен процент към датата на въвеждане на еврото лихвеният процент ще остане такъв, какъвто е бил договорен преди датата на въвеждане на еврото.
Изрично е посочено, че въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори. Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва един месец след приемане на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в България.
Цените на всички стоки и услуги, които се предлагат на потребители, се обозначават в евро и в левове за посочения период. Двете цени трябва да се изписват ясно, четливо и недвусмислено, за да не заблуждават потребителите. В касовата бележка също трябва да фигурира заплатената сума и в двете валути.
В рамките на едномесечния период с двойно обращение на лев и евро хората ще могат да се разплащат и в двете валути, а търговците ще са задължени да връщат ресто в евро, освен ако нямат достатъчна моментна наличност. След изтичането на този период левът ще престане да бъде законно платежно средство.
В периода на двойно обращение търговците може да не приемат повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, при една трансакция.
При търговски съобщения и реклама в аудио и видео формат, които имат за цел насърчаване продажбата на стоки и услуги, цените може да се представят устно само в левове до датата на въвеждане на еврото, а след нея, само в евро.
