Българската агенция по безопасност на храните, Комисията за защита на потребителите, „Активни потребители“ и двете асоциации на млекопреработвателите в България тръгнаха отново на проверки за качеството на сиренето и кашкавалите в магазинната мрежа в София. По време на пандемията те бяха временно преустановени, но от днес се възобновяват.
Екип на БГНЕС присъства на първата им съвместна инспекция в хипермаркет, намиращ се на бул. „Цал Борис III“. Контролните органи взеха 6 проби от обекта, чийто резултати ще излязат в началото на следващата седмица.
„Проверяваме дали има вложени немлечни мазнини или както всички ги наричат палма. Дали отговарят на физико-химичните показатели и дали има замърсяване с микроорганизми. За млечните продукти, особено за сиренето и кашкавала изискването е да няма салмонела и стафилококови ентеротоксини. Микробиологията ще излезе по същото време“, обясни д-р Райна Иванова, експерт към Дирекция „Контрол по храните“ към Българската агенция по безопасност на храните.
В отговор на въпрос на БГНЕС колко глоби са съставени от началото на годината, д-р Иванова заяви: „От началото на годината, до края на февруари, когато бяхме взели 32 проби имаме 4-5 глоби за несъответствие на пробите“, уточни тя и каза, че глобите по стария закон варират между 2000 и 4000 лв., а при повторно нарушение скачат и те се налагат на производителите, а не на търговската верига.
Магдалена Апостолова от Асоциация на млекопреработвателите в България припомни, че от три години съвместно с БАБХ взимат проби на случаен принцип от магазинната мрежа.
„Има нарушения във физико-химията. Най-често има нарушения и в етикетирането“, обяви Апостолова и добави, че от агенцията не им дават детайлни данни, а само ги информират в колко от взетите проби има отклонения.
Според нея, въпреки това нарушенията като цяло намаляват, защото все повече фирми спазват наредбата и изискванията.
„За първите четири месеца на годината е внесено доста сухо мляко. По неофициални данни количеството е било повече от 2400 т. Може да си представите за колко мляко става въпрос, защото един килограм се разрежда с 10 литра вода“, обяви тя и добави, че въпреки това млечните продукти като цяло са произведени от сурово мляко.
Апостолова добави още, че се наблюдава и ръст на цените на стоковата борса.
„С 2% на сирената, а на кашкавалите е малко повече. Това е вследствие на увеличението на цените на тока, консумативите. Цените на сухото мляко на борсите също скочиха, говоря за европейските. Има свръх производство на сурово мляко в Европа, което ще наложи прилагането на регулации“, коментира тя.
Д-р Сергей Сергей Иванов от "Активни потребители“ заяви, че в момента няма жалби и сигнали, но това отдава на отпускарския сезон.
Попитан каква е цената, под която не може да си купим истинско сирене и кашкавал, той обясни, че под 7 лв. няма как да ядем истински продукт, както и за под 10 лв. за кашкавал.
„Сирене за 6 лв. и кашкавал за 9-10 лв. не може да ядем. В тези, които са под тази цена има основно вода и различни добавки“, поясни д-р Иванов.
Той коментира, че у нас се внасят огромни количества палмово масло, като само за миналата година са внесени 12 000 т.
„Това стига за половината продукция на сирене в България да е направено от палмово масло. Тя отива и за кашкавал и други продукти“, добави още той.
Д-р Иванов призова потребителите да се откажат да купува на принципа на най-ниската цена.
„Хората ще си спестят много неща, ако си вземат по-малко, но съответно по-скъпо, но и по-качествено сирене. Хидрогенираните растителни мазнини са един от основните проблеми, които водят до хронични заболявания в България. Това са най-вече сърдечно-съдови проблеми“, каза докторът.
Той припомни, че отдавна те, държавата и медици настояват за въвеждане на забрана за влагане на хидрогенирани мазнини в млечни продукти, която в доста държави е въведена, но у нас това още се бави.
