Политикът се завръща като главен телохранител на информацията в медиите. Той стои на входа и на изхода, контролира и се намесва в журналистическото съдържание.
Още: Прогноза за времето - 2 април 2025 г. (сряда)
Още: Най-важните новини за деня: 1 април 2025 г.
Това показва четвъртата онлайн анкета на свободата на словото, проведено от Асоциацията на европейските журналисти.
Данните представи Илия Вълков, журналист, член на Асоциацията на европейските журналисти. Проучването е обхванало 250 журналисти от цялата страна и е направено през месеците май-юни. Проучването показва, че през 2017 г. се завръща пълзящата несигурност и надигащата се тревога в общото усещане за несвобода сред българските журналисти.
В допитването 42,4% от журналистите оценяват свободата на словото като "лоша", 27,8% дават оценка "много лоша", задоволителна - 25,3%, а "добра" - 4,5%.
Още: Експерт: България е сред страните с най-висока позволена скорост в Европа
Още: Продължават ли валежите: Вижте прогнозата на Деница Стоянова
Спрямо изследването от 2015 г. , през тази година оценката за свободата на словото е с негативна промяна. Изследването констатира, че "културата на натиска" вече е част от ежедневието на българския журналист.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Посрещаме първия изтребител F-16 утре (ВИДЕО)
Още: НИМХ: Миналият месец е един от петте най-топли месеци март от началото на века
92% от анкетираните вярват, че намесата върху работата на журналистите е често срещано явление. През 2017 г. има натрупване на притеснения, че различните форми на натиск водят до психологически и здравни проблеми за 23,7% от журналистите.
Изследователите констатират още висок процент на автоцензура. Автоцензурата присъства като симптом на заболяване в българските медии. Всеки втори журналист споделя за намеса на собственика в публикацията. Богатият арсенал от заплахи се изразява в онлайн тормоз, клевети. Като цяло се констатира, че журналистическата професия деградира. "Много журналисти колеги се отказват да работят като журналисти", посочи още Вълков.
Още: Отиде си легендарният барабанист на "Щурците" Георги Марков
Още: Новите учебни програми - неясноти, безпорядък, проблеми: Експертно мнение на Емил Соколов (ВИДЕО)
От Асоциацията на европейските журналисти констатират още, че ако през 2015 двама от трима работят в столицата - сега са трима от четирима. Налице е сериозно обезкървяване на регионалната журналистика. Средната заплата е между 500 и 1000 лв. и няма особена промяна в доходите на журналистите през 2017 г.
Работният режим на журналиста е между 41 и 50 часа в седмицата. Сериозно притеснение буди фактът, че много по-често журналистите в анкетата признават, че техен колега е бил подложен на натиск - 70% отговарят положително на този показател. 60% определят натиска като външен, 65.7% заявяват, че той е вътрешен, 26% изтъкват автоцензурата и самоограниченията.
Средното образование на журналистите най-често е с хуманитарен профил - обикновена или езикова гимназия. Специализираното университетско образование по журналистика получава повече критични, отколкото положителни оценки. Като сериозна негова слабост се очертава недостатъчното формиране на практически умения.
В доклада се констатира още, че работното време по правило е ненормирано, а преумората и стресът са често срещани. Изследването посоча, че качеството на медийното съдържание се влошава вследствие комбинацията на редица неблагоприятни фактори - външни намеси в редакционната политика, съкращения на персонал, изискване за произвеждане на голям брой материали, претоварване, недостиг на материален ресурс, неефективно управление.
Констатира се още, че условията на труд в медиите се влошават. Същевременно професията се характеризира с големи неравенства във възнагражденията - както между столицата, така и в страната. Изследването е осъществено със съдействието на Фондация "Америка за България", Френския институт, Фондация "Медийна демокрация".
