АЕЦ "Козлодуй" е оттеглил иска си срещу медицинската сестра Наталия Станчева в размер на 500 000 лв, съобщиха от пресцентъра на централата.
Още: Колко е трудно да отгледаш дете в България - горещите теми в интернет на 5 март
Още: Пампорово АД представи своя потенциал на ITB Berlin 2025
Причината за иска бяха десетки заявления за достъп до обществена информация, в резултат на които става ясно, че Службата по трудова медицина към централата е превърната в нерегистриран Диагностично-консултативен център. Той извършва фиктивни лекарски прегледи на служителите на ядрената централа, твърди жената.
"Искът е заведен през месец юли 2023 г. за недобросъвестно поведение, злоупотреба с права, разпространение на невярна информация и др., преди встъпване в длъжност на новия изпълнителен директор", се казва в позицията на АЕЦ-а от днес (16 януари). Още: АЕЦ „Козлодуй“ намеква, че може да преосмисли за делото „шамар“
"След като се запозна с всички обстоятелства около случая, изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД Валентин Николов, след обсъждане с принципала на дружеството БЕХ ЕАД и с министъра на енергетиката Румен Радев, взе решение искът да бъде оттеглен поради прекомерно високия размер на претенцията", пишат още от централата.
Още: 100 години от най-кървавия атентат в българската история (ВИДЕО)
Още: България ще си сътрудничи с Черна гора в областта на младежта и спорта
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Нови над 2 милиона лева за помощ на разселени украинци в България
Още: Kaufland България разширява екипа си в София с над 100 нови работни места
Припомняме, че миналата година Антикорупционният фонд изнесе доклад - първи опит за систематичен обзор и анализ на натрупаната в български съдилища правна практика по т. нар. "стратегически дела срещу публично участие" (известни с английския акроним SLAPP - Strategic lawsuits against public participation) срещу журналисти и граждански активисти в България за периода 2000 – март 2023 г. Докладът включва анализ и коментар на практиката на българските съдилища по 65 граждански, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни производства, носещи белези на SLAPP (или т.нар. дела "шамари"), за последните 20 години, както и три решения на Европейския съд по правата на човека срещу България по случаи с елементи на SLAPP. Още: АЕЦ "Козлодуй" да се откаже от заведено дело "шамар" за половин милион, призовават ПДИ и АЕЖ
"SLAPP делата са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производства, чрез които политици, бизнесмени, корпорации, държавни органи се опитват да използват възможностите на съдебната система, за да наложат финансов и психологически натиск върху журналисти и граждански активисти", посочиха от Антикорупционния фонд.
Още: Времето утре - 6 март 2025 г.
Още: Неуместни погледи, неприлични шеги и обиди: Най-честите форми на сексуален тормоз на работа
