Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) глоби с 55 000 лв. Националната агенция за приходите (НАП) за абсурдна грешка. Приходната агенция запорирала сметки на жена, въпреки че нито имената ѝ, нито рождената ѝ дата съвпадат с тези на длъжница, която била издирвана от германските власти. Новината съобщи lex.bg.
Случаят е от 2018г., сигналът до Комисията е подаден от самата потърпевша. Всичко започва с искане от Германия до Приходната агенция за събиране на задължения от българската гражданка И. Г. в размер от 169 000 лв. за неплатени данъци. В искането е посочено, че тя е управител на регистрираната в немската държава фирма "Dogus food". В първоначалните документи не присъстват данни за презимето на длъжницата.
Три дни по-късно служител от специализираната дирекция на НАП, която се занимава с подобни запитвания, вместо да поиска допълнителна информация за издирваната длъжница (което е направено едва през март 2019г.), пише на германците с искане те да разменят във формуляра си местата на собственото и фамилното име на търсената българка. И така вече НАП издирва не жена с инициали И.Г., а такава с инициали Г. И.
В ЕСГРАОН въпросният служител попада на жена с три имена Г.Б.И и решава, че това е издирваната. Набелязаната жертва изпитва на гърба си цялата тежест на закона и правомощията на НАП при подобни случаи. Тя е дадена на публичен съдия изпълнител, който й налага запор през 2019г. на банкови сметки, взема колата й. Оказва се, че нарочената жертва никога не е ходила до Германия и е сигнализирала за това на съдия изпълнителя, който поискал допълнителна информация от НАП, а те - от първоизточника.
Оказва се, че длъжницата е друго име, друга дата на раждане и друг постоянен адрес в България. Нещо, което е трябвало да бъде установено в самото начало, защото НАП има специални процедури в такива случаи, се посочва в решението на КЗЛД.
Когато чужда държава отправя искане към българин - длъжник, без да подаде първоначално достатъчно информация, при специална процедура се изисква допълнително информация за идентифицирането му. Правилата изискват това да е първа стъпка в решаването на казуса. Защото, ако запитващата държава не може да предостави информация, така че да се установи точно длъжникът, преписката се прекратява, уточняват от медията.
Комисията постановява, че служителят на НАП не просто не е поискал допълнлителна информация, а е събрал неправомерно личните й данни чрез справка в ЕСГРАОН от където взел - три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, семейно положение, номер на лична карта.
"Данните са събрани в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД доколкото липсва условие за допустимост за тяхното събиране, а в последствие и тяхната употреба за образуване на изпълнително дело срещу жалбоподателката за събиране на вземане в размер на 169 315,37 лв., постановление за налагане на обезпечителни мерки – а именно запор на налични и постъпващи суми по сметка в банка и запор върху МПС", заявява КЗЛД.
От тук всички следващи действия на служителя на НАП и в последвствие на съдия изпълнителя се приемат от Комисията като незаконни: събраните данни за банковите сметки на жената и запорните съобщения; вписването на личните данни на жертвата в Централния регистър на особените залози с искане за вписване на запора в регистъра. КЗЛД подчертава в решението си, че нарушението на етапа на събиране на личните данни впоследствие е довело и до тяхната неправомерна употреба.
Комисията налага имуществената санкция на НАП с "предупредително и възпиращо действие" с "дисциплиниращ характер". "Администраторът е длъжен да познава закона и да спазва неговите изисквания, още повече, че дължи необходимата грижа, предвидена в ЗЗЛД и Регламента и произтичаща от предмета му на дейност, кадровия и икономически ресурс“, пише в решението.
Въпреки че нарушението е продължило година и половина, причинени са вреди и страдания на пострадалата, погазени са редица закони за работа с лични данни, от КЗЛД приемат, че има и смеквачащо обстоятелство - това е първо по рода си нарушение от такъв характерн на НАП, а и Агенцията вече е спряла изпълнението на наказанието срещу жената. Затова определя наказание от 55 000 лв. Решението на КЗЛД може да бъде обжалвано пред съда.
