Нивата на запознатост по въпроса за предстоящото българско председателството на Съвета на Европейския съюз все още са ниски. Съвсем малки са дяловете на респондентите, които могат спонтанно да назоват точната година на българското председателство - 3% посочват 2018 г., а налучкването не е изключено. 80% не съумяват да отговорят, а останалите на практика посочват неверни отговори.
Това са част от наблюденията в проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено чрез телефонно интервю сред 1013 души.
Според социолозите обаче резултатите са закономерни, на фона на факта, че към момента темата не е актуална и не е свързана с дебат в публичната среда.
Мненията по въпроса дали българската държавна администрация ще се справи добре, или няма да се справи добре със задачата, са разделени на приблизително две равни части – 47 и 45%. Интересна картина се очертава в мненията за това на какво трябва да наблегне България, за да се рекламира посредством председателството на ЕС.
Двете опции, които набират най-много посочвания, са всъщност дадености – природата (32%) или българската история (27%). В по-малка степен се избират опции като квалифицираната работна ръка у нас, възможностите за бизнес, културата и изкуствата. Вероятно тук се проявява и традиционното разбиране за България най-вече като туристическа страна.
Липсата на увереност в сегашните възможности на страната е пряко следствие от традиционно ниското доверие в националните институции и преобладаващия на различни нива песимизъм. Проучването доказва необходимостта от бързи управленски действия по темата, както и от мащабна информационна кампания, която би могла в оставащите години до председателството да промени тенденциите, е изводът на социолозите.
