В днешното издание на „Видимо и невидимо: Абордаж“ Васил Данов разговаря с Камен Невенкин, който се интересува от историята на Втората световна война и вече дълги години се специализира в тази област. Посещава богати световни архиви, където изследва събитията на Източния фронт, в Централна Европа и на Балканите. Негови книгите могат да бъдат намерени в библиотеките на Оксфорд, Кеймбридж, Йейл, Станфорд и Принстън. Цитиран е в редица авторитетни издания като най-новата 15-томна официална история на ВСВ, излязла преди няколко години в Русия.
Камен Невенкин споделя, че причините за безразличието на съвременните българи към датата на прословутия десант в Нормандия 6 юни 1944 г., определящ краха на Хитлеристка Германия и след това следвоенното развитие на Европа и на света са обективни и емоционални. „Обективните са, че тя дълго време беше пренебрегвана от нашата историография, която както знаем беше направена по съветски калъп, образ и подобие, а емоционалните са, че някак си като цяло за българина Нормандия е твърде далече, не е имала пряко физическо влияние върху събитията в България, а по-скоро индиректно и това е другата причина.“ Още: Тетяна Станева: 24 май е връзката между Украйна и България (ВИДЕО)
Твърдението, че съюзниците от Антихитлеристката коалиция са могли да открият Втория фронт още през 1943 г. е „абсолютна демагогия“, споделя Камен Невенкин. „Трябва да отчитаме, че в континенталната част на Европа и особено източната, където няма морски традиции, с изключение на Гърция и Италия, няма разбиране какво е това морски десант и колко сложно се осъществява. Това не е да опиташ сега и ако не стане след един месец да опиташ пак. Ако англо-американското главно командване не са го били измислили както трябва, е нямало начин същата година той да се случи втори път. Това значи отлагане с още две-три години и затова те са искали да елиминират предварително и най-малкия риск и затова толкова сили е хвърлено в планиране.“
Гостът споделя, че за преговорите на България с Антихитлеристката коалиция в Кайро 30 август – 6 септември 1944 г, водещият преговорите от българска страна Стойчо Мошанов твърди, че според условията на примирието България ще стига само до Стара планина, а той като голям родолюбец „спасил“ България. “Точките за примирие са били ясни от години. Второ, примирията не съдържат териториални клаузи. Това се решава на мирни конференции. Затова съм много критично настроен към т. нар. български академични историци, защото те пишат декларации по всякакви глупави поводи, а не излизат да изяснят това нещо веднъж завинаги, въпреки че аз смятам, че те са пределно наясно с този факт. Излиза, че е много удобна тази теза, че някакъв Съветски съюз ни е спасил, при условие, че те в крайна сметка идват в България за да си подготвят база за офанзива към Турция, а не да ни спасяват от някакви турци. Ние сме имали един уникален шанс. Чел съм доклада на британците, който пращат на руснаците по случая и там пише: „Българският представител даже не го прочете и ни го върна“, т.е. той не знае какво е пишело вътре. Той е бил с предварителна нагласа да си направи някаква кариера, да дойдат руснаците и да се издигне на по-високо ниво, отколкото да кажем бил в Царство България, където ако не се лъжа, известно време бил председател на Народното събрание.“ Още: Калин Николов: Изкуството не може да бъде дресирано (ВИДЕО)
Целият интересен разговор на Васил Данов с Камен Невенкин можете да гледате във видеото.
