Германия приема 70% от нашия износ на билки. Това каза д-р Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите в България във връзка с българските билки.
По думите му малка част отиват за Чехия и другите страни на ЕС, а към арабските държави някъде около 10%. Той уточни, че у нас се внасят само билки, които нямаме.
„Такива са например джинджифил, куркума. Онези, които са се утвърдили в световната лечебна и хранителна практика, но не могат да се отглеждат в България, а тяхното производство все още не е овладяно”, поясни председателят на Съюза на билкарите в България.
Той даде за пример опит, при който чуждестранни билки се отглеждат на територията на нашата страна. „В Казанлък преди време бяха правили опити да се отглежда женшен, но се оказа, че не може. Женшенът в България не е толкова функционален, колкото в Китай”, коментира д-р Емил Елмазов, цитиран от Фокус.
По думите му най-добре е хората да се лекуват с местни билки и растения, защото имат едни и същи честоти на вибрация.
Във връзка с изкупните цени, на които се предлагат билките, той уточни, че зависят от това дали са диворастящи или култивирани. „Култивираните имат цена според себестойността на поливане, разсад и т.н. Диворастящите носят белега на транспорта”, добави д-р Елмазов. „Ако се бере дива маточина, тя ще бъде 1,50 лв. на килограм, но когато се изсуши, ще се превърне в 50 лв. Липата се изкупува в изсушено състояние около 10-12 лв.”, добави Елмазов.
„Никой не ги е регламентирал и много често от мястото, от пазара и други фактори се получават големи разлики в цените”, каза още председателят на Съюза на билкарите в България.
