Тази година се навършат 40 години откакто съгласно конвенция на ООН България се счита за космическа държава.
Очаква се между 2025 г. и 2040 г. човешки крак да стъпи на Марс. Това разискваха на кръглата маса за бъдещето на българските космически изследвания, провела се в Руския културно-информационен център, предаде репортер на БГНЕС.
Членове на БАН ще вземат участие в осем предстоящи експеримента, най-ранният от които ще се проведе в края на лятото.
В сферата на космическото изследване БАН си сътрудничи с руските си колеги от РАН, като предстоят разговори за разработване на система за новия руски космически кораб, предназначен да стигне до Марс.
Проведеният експеримент "Марс 500" говори за сериозна подготовка за мисията, каза доц. д-р Таня Иванова от Института по космическа биология и медицина.
Руският експеримент се състои в изграждането на модули, имитиращи космическия кораб и условията в космоса, а целта е да се изследват ефектите върху физиологията на космонавтите.
Разстоянието до Марс е между 56 и 400 млн. км, а подобна мисия ще отнеме между 1.5 и 2 години, каза още Иванова.
Не бяха подминати и българските постижения, свързани с космическите науки. Първата автоматизирана оранжерия, поставена на международната станция "Мир", е дело на български учени, припомни доц. Иванова. С нея се доказа, че в Космоса могат да се развиват растения, допълни тя.
Български инструменти, използвани за измерване на радиацията и нейното влияние върху телата на космонавтите, се използват и в гражданската авиация, каза от своя страна проф. д-р. Цветан Дачев от Института за космически и слънчево-земни изследвания към БАН.
Редактор: Ирен Габарска
