Великият Великденски пост, който продължава 40 дни започва от днес. Той продължава седем седмици и ще приключи в деня преди Великден, който тази година е на 5 май. Това е най-важният и най-продължителният от четирите периода на телесно и душевно въздържание през годината. Той припомня за 40-дневния пост на Спасителя в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-великото и чудно събитие - Възкресение Христово.
През този период се консумират повече плодове и зеленчуци, вода и хляб, като целта е прочистването на тялото да доведе и до пречистването на душата. Смята се, че постите помагат за смирението, укротяване на гнева, на езика и на похотта. Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. В Стария Завет има много наредби за поста.
Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава. Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.
От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене - чрез пост и молитва.
Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените "заговезни" - т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост. Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба, срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.
Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.
