Да се направи обзор на абсурдите в държава, чието неофициално име, според немалко от собствените й граждани, е Абсурдистан, не е особено трудно - просто правиш преглед на самите събития, а те са си абсурдни "по рождение". От такава почва се хранят.
Въпреки тези уговорки и сериозната конкуренция, каквато има всяка година, тук може да изброим, хронологично, някои от най-характерните абсурдни ситуции, в които изпадахме от началото на 2023-та до самия й край. Някои от тях са крупни, големи, политически. Други - малки абсурдчета, на които сме свикнали да се забавляваме, понеже колкото повече се живее тук, толкова по-развит става вкусът към нелепото. И така, ето една равносметка:
Филмът на Максим Генчев
Годината започна ударно с филма на Максим Генчев - за Ботев. То вече няма никакво значение за Ботев ли е, за Левски ли е, за Калоян ли е: според нас филмът е всъщност за Максим Генчев. И е посветен на естетическите страдания и вопли, които ще породи в социалните мрежи - поне така винаги е ставало през годините. Та в лентата имаше пак същите работи: турбо патос, самодейност до немай къде, нереалистични и невъзможни диалози, с нищо не предизвикани псувни. Тогава дори предположихме как оттук нататък може да се развиват следващите исторически филми на нашия Спилбърг.
Референдумът за президентска република
СНИМКА: БГНЕС
Вие вече сте забравили, но щеше да има референдум за президентска република. Защо? Защото от ИТН все още не знаеха, че много по-правилният начин да се върнат в играта са атрактивните и сполучливи изказвания на Тошко Йорданов, качвани в Тик-Ток, както интервюто на Слави Трифонов пред Тото, отколкото да разчитат на старите методи с референдумите. В една и съща река не можеш да влезеш два пъти, но това се разбира винаги по трудния, болезнен начин. Така или иначе ИТН обявиха, че ще опитат с такъв президентски референдум. Кой знае каква беше идеята - или не разбрахме, или разбрахме, но вече забравихме. Дано да е било първото - изгубили сме по-малко енергия.
Пророчески работи
Ние се възгордяваме трудно и рядко, но все пак обърнете внимание на датата на този текст (озаглавен "Как Пеевски може да стане примерен депутат"). Да, имаше времена, в които подобни разсъждения бяха в полето на фантастичното и комичното, на абсурдното и нелепото, но... Ето, че едно пророчество се сбъдна, макар и по-различен начин от онзи, с който си го представяхме. Оказа се, че никой няма толкова развинтено въображение, колкото самата действителност може да се развихри.
Е, малко по-късно стартира и прословутото сглобяване на сглобката. Да се прояви Пеевски като неин най-малкото говорител още бе по-рано и все още преживявахме съюза между ПП-ДБ и ГЕРБ, та на никой не хрумваше, че за десерт иде нещо още по-вълнуващо.
Атентатът на века
СНИМКА: БГНЕС
Кой е атентатът на века, който се случи през 2023-та година? Разбира се, взривът срещу Иван Гешев. И най-добрият физик, с проницателността на Опенхаймер, не успя да обясни какъв е тоя атентат, който хем е атентат, хем е козметичен взрив, изчисляван сякаш до последната молекула така, че да остане безобиден?! Това не попречи на тогавашния главен прокурор да заговори за себе си като за втори Фалконе - и че взривът е бил по-силен, отколкото при атентата в Сарафово, където загинаха хора - помните, нали? На снимките от сегашния атентат имаше флора, която не беше питана за силата на взрива - за съжаление. А Гешев, оказа се, е атакуван, защото е борец срещу мафията, и толкова сериозно се бореше срещу нея, че накрая, верно, мафията го смени - ето това се казва весела абсурдистка картинка. Кой бе любимият ни момент от тази драматургия, най-смешният епизод? Когато Гешев призова държавата да пази прокуратурата - сякаш не трябва да е обратното.
Весели припомнянки на любими фрази
Сглобката взе да се сглобява, а заедно с това ние да сглобяваме едни любими фрази, свързани с Бойко Борисов. Например, как Атанас Атанасов казваше, че "не вярва на Бойко Борисов", че Асен Василев твърдеше, че ПП се коалират с ГЕРБ, това би направило "Възраждане" първа политическа сила, че Христо Иванов се кълнеше от сутрин до вечер, че България не би имала каквото и да било бъдеще, ако не се демонтира моделът на ГЕРБ. Но както и Трифонов нищо не изчегърта, така и Иванов нищо не демонтира, а на нас ни останаха само едни хубави спомени от Росенец, протестите 2020-та, 2013-та. Докато не ни тресна, разбира се, най-разпространеното чувство: амнезията.
"Close" или закривай
Помните, може би, протестите на привържениците на "Възраждане" срещу прожекцията на филма "Close" с шумното "разкритие", че е педофилски. Разбира се, никой не е очаквал две неща -
- да са го гледали и
- да притежават и най-малък усет, че изкуството си поставя малко по-комплексни задачи от политиката, и има нахалството да мисли по-сложно, а не в лозунги.
Естествено, това си е право на изкуството - а право на бинарния политически мозък е да ползва това, което му трябва, за да прави политика - тоест, да въздейства върху други простички политически мозъци с простички послания.
Шахматна радост за всички инфлуънсъри
СНИМКА: FIDE
Големият успех на Нюргул Салимова зарадва всички в летните месеци, но най-вече: българските инфлуънсъри. Защо? Защото това не са хора, на които са необходими повече от няколко часа, за да развият експертиза по темата на деня, и така и стана: моментално демонстрираха завидни познания. Ще кажете - не е ли шахът твърде сложна игра, за да се обучат толкова бързо? Не се заблуждавайте: сложна, не сложна, има я от хиляди години, колко му е да вникнем в нея за ден-два - потребността от статуси не чака.
Хекимян в Абсурдистан
Каквото и да говорим, трансферът на Антон Хекимян към ГЕРБ може да ни изглежда закономерен, само защото сме свикнали да приемаме абсурдността за стандартен развой на събитията. Когато просто кажеш "аз отивам от другата страна", а от другата страна те очакват онези лица, с чиято роля в разбиването на държавата би трябвало да си съвсем запознат, значи онази граница между журналистиката и властта е започнала да се изличава. А именно тази граница е ключова за развитието на държава, която не е ненормална. Не говоря, съответно, за нашата.
Прекрасният нов господин Пеевски
СНИМКА: БГНЕС
Дойде есента и вече на всички взе да ни става ясно, че работата с Пеевски е дебела (хм...ето ти преносно значение с буквална конотация). Дали той самосиндикално се избра за ролята на говорител на правителството или пък му бе връчена от други, не разбрахме: сигурният факт е, че или никой няма нищо против, или и да има, не смее да каже. Както властта, така и, впрочем, опозицията, се оказаха странно мълчаливи за най-голямото и абсурдно преображение в историята на българската политика. Което пък даде курс към председателско място в ДПС, а, предполага се от някои, и ротационен премиер. Дали ще чуем скоро епичното "Предлагам Делян Славчев Пеевски за..."?
Три синджира Боби
Един от най-големите абсурди през годината бяха, разбира се, финтовете и плонжовете на Борислав Михайлов, както и на цялото придворно БФС. За да избегне справедливия протест срещу него той бе впрегнал цялата машинария на собствената си власт, за да мести мача с Унгария от град на град и да избегне гнева не просто на едни конкретни фенове, а на вече поколения разочаровани и отвратени привърженици на българския футбол. Резултатът не закъсня: не само, че финтовете му не се получиха, ами и центърът на София бе потрошен, понеже Михайлов не искаше да си тръгне с мир. Накрая този фантастичен Боби Михайлов все пак си подаде оставката, но това не му е за пръв път и все още не се знае дали наистина ще бъде отстранен от поста, или, както обикновено, добре изградената мрежа около него, ще го запази, за да го затвърди окончателно, до пълно мумифициране, начело на футбола.
Малко ли ви се струват всички тези абсурди? Бихте могли да прибавите още? Разбира се, народният фолклор може и трябва да бъде дописван от всички. Не знаем само дали ще ви остане време, защото 2024-та чука на вратата и докато запишем и коментираме едни, бързо ще дойдат нови. В Абсурдистан е така - не смогваш. Даже да искаш.
Автор: Георги Петров
