Днес в родопското градче Широка лъка се събират хора отблизо и отдалеч, за да почетат паметта на екзарх Стефан по повод 140 години от рождението му.
Заупокойна Света литургия отслужи пловдивския митрополит Николай в църквата "Успение Богородично", а висок гост на годишнината е българският патриарх Неофит. В службата се включиха и митрополитите от Светия синод.
Патриарх Неофит подчерта, че като приемник на екзарх Йосиф, не само на Софийската митрополитска катедра, но и като предстоятел на православната ни църква за нас е не само чест и радост, но и задължение и отговорност да сме в неговото родно място пред неговия роден дом, където Светата Пловдивска митрополия организира изпълващите се през настоящата година 140 години от неговото рождение.
„Годишнина, която е добър повод да насочим вниманието си към образа на Екзарха и отново от неговия живот и служение да извлечем поуки. Спомняме си за свещеническия син от Широка лъка, извървял достойно целият дълъг път от Самоковската семинария през Киевската духовна академия до тогавашните реномирани западни университети, дипломирайки се навсякъде с успех и придобивайки завидна за времето си богословска езикова култура, с които заслужи славата на един от високобразованите наши духовници, даровити и обичани плодовити български църковни писатели. За монаха, приел пострига в ангелоподобното житие от ръцете на българския екзарх Йосиф, преминал през всички степенни на свещената йерархия, и достигнал до най-високата от тях, отдавайки на всяко място, на което е бил поставен от господа, най-доброто от себе си за процъфтяване на православната църква в своята родина и за утвърждаване на християнската вяра и християнския морал пред своя народ, за йерарха успял да доведе до край многогодишната борба на българската православна църква за премахване на достопечалната схизма с църквата-майка в Константинопол и да възстанови благодатното общение с останалите православни църкви високоиздигнати по този начин нейният авторитет международен и междуцърковен и очертавайки пътят към възстановяване на патриаршеското ѝ достойнство“, допълни патриарх Неофит.
Той призова всички да си спомним за висшия български йерарх от критичното време на Първата световна война, който с множество готовност за саможертва и с целия си обществен авторитет успя да предотврати гибелта на десетки хиляди български евреи, определени за депортиране и в нацистките лагери на смъртта, записвайки по този начин не само своето име, но и името на светата православна църква със златни букви в историята на човечеството, показвайки на дело какво означава православната ни християнска вяра и завещаната ни от нашия Господ Исус Христос божествена любов към всеки човек, добави патриарх Неофит.
Патриарх Неофит уточни, че за всички тези и за още много неща от богатия и изпълнен с достойнство живот на преснопаметния български екзарх Стефан, ние си спомняме отново днес – 140 години след неговото рождение, събрани заедно в родното му място и застанали през бюст-паметника, издигнат тук през 2003 г. след като малко по-рано той беше удостоен със званието Праведник на света от Израелския мемориален институт и името му беше записано завинаги в светия град Йерусалим на почетна стена в Алеята на праведните.
Негово Светейшество изрази признателността си за топлото посрещане от страна на всички домакини и най-вече на негово високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който организира тези чествания и ни предостави възможност отново да се докоснем до личността на преснопаметния Софийски митрополит и екзарх български Стефан. „Радостни сме и от факта, че светата ни Църква в лицето на Пловдивска митрополия стана собственик на дома на екзарх Стефан за спомен на бъдещите поколения. Божията любов, неговата милост и благодатното общение да бъдат с всички нас. Амин!“, каза още пред жителите и гостите на Широка лъка патриарх Неофит.
Екзарх Стефан е роден в Широка лъка в семейството на поп Георги Шоков. Той завършва Богословското училище в Самоков, след това Духовната академия в Киев. Бил е учител в Пловдивската мъжка гимназия, а по- късно и в Българската духовна семинария в Цариград. През 1910 година приема монашески сан. Екзарх Стефан е участвал в комисията Карнеги и в комисията по сключване на мира с Турция през 1913 година. По-късно специализира богословие в Женева и Фрибург, изпълнява в същото време и някои дипломатически мисии на българските правителства. Ръкоположен е за епископ Маркианополски през 1921 година, а през 1922 е избран за софийски митрополит. Едно от делата, с които остава в историята, е заслугата му за спечеленото съгласие от Цариградската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 година. Той е и един от хората, застанали с целия си авторитет срещу опита българските евреи да бъдат спасени от концентрационните лагери през 1943. Още има живи евреи в Пловдив, които си го спомнят от оная злокобна нощ, която са прекарали събрани в едно училище. Тогава той заявява, че ще легне на релсите и няма да допусне влакът с тях да потегли. Заради тази си смелост той е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт "Яд Вашем".
Екзарх Стефан ръководи Софийската митрополия до 1945 година, а на 21 януари същата година е избран за български екзарх с почти пълно мнозинство. В тази си роля той твърдо защитава авторитета на църквата, но новата власт не му прощава- през септември 1948-ма с правителствено решение е свален от длъжност и интерниран в с. Баня, Пловдивско под принудителен домашен арест. Там и умира на 14 май 1957 година. Тленните му останки са намерили покой в съборната църква "Успение Богородично" в Бачковския манастир.
