Пътнотранспортният травматизъм е най-голямата заплаха за живота и здравето на българските граждани от началото на 2022 г. Това показва анализ на Института за пътна безопасност.
За първите седем месеца на годината от пътнотранспортни произшествия са загинали 288 души, което прави средно 1,4 загинали на ден. Тежко ранените са 4472 души, което е средно 21,1 на ден.
Институтът констатира, че през месец юли, след като правителството обяви война на нарушителите по пътищата в България (заради катастрофата на бул. "Черни връх"), загиналите са 63-ма, което е 2,03 души средно на ден. Нарастването е с 0,63 на ден. При тежко ранените е отчетено още по-драстично нарастване през юли - 899 пострадали, или 29,01 средно на ден. Нарастването е със 7,91 тежко ранени на ден спрямо годишната база.
"Изводът от данните за пътнотранспортния травматизъм е, че въпреки декларираните усилия от страна на правителството, жертвите и тежко ранените продължават лавинообразно да се увеличават. При съставянето на правителството на Кирил Петков един от приоритетите, записани в коалиционното споразумение, беше именно повишаване на безопасността на движението по пътищата. За седемте месеца на управление не бе извършена нито една реформа/промяна на модела на споделената (без)отговорност в 12-те институции с отговорности за управлението на риска от ПТП", гласи позицията на Института за пътна безопасност.
Те твърдят, че в този период имало "имитация на действия с лозунги и закани", както и пълен отказ за изграждане на нова платформа за безопасна транспортна среда. Припомнете си какво каза дългогодишният ни рали състезател Димитър Илиев за цялата система, след като в първата половина на юли напусна зам.-председателския пост в агенция "Безопасност на движението по пътищата".
На 2 август президентът Румен Радев представи приоритетите на служебното правителство. Отново един от тях е безопасността на движението по пътищата. Затова експертите на Института за пътна безопасност са идентифицирали няколко риска и заплахи от настъпване на тежки ПТП, с които дават съвет на служебния кабинет "Донев" за бъдещите им действия:
- Силно токсична корупционна среда при управлението на транспортната система. Необходими са незабавни кадрови и структурни промени в цялата система.
- Неефективен контрол и компрометиран административно-наказателен процес. Необходимо е обучение на Пътна полиция за прилагане на динамичен и широкообхватен контрол, както и разработване на извънредна процедура по установяване и наказване на системните нарушители на ЗДвП.
- Управлението на пътната инфраструктура е подложено на политически и корупционен натиск. Проблемът е не дали да се разплатим с пътностроителните фирми, а кой да се разплати. Този процес продължава още от служебните правителства на Стефан Янев.
"Необходимо е незабавно повишаване капацитета на държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД, което да поеме всички аварийни ремонти и неотложни дейности по поддръжката на републиканската пътна инфраструктура. В противен случай, всички ще бъдем заложници на вече изградения модел за управление на пътната инфраструктура", алармират от Института за пътна безопасност.
Според тях е необходимо незабавно възлагане на международен одит за безопасност при построените и ремонтирани пътища от 2019 година до днес.
"Налице е демагогия и некомпетентност при управлението на транспортната система. Необходими са незабавни промени в управлението на Пътна полиция, АПИ, Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата и „Автомагистрали“ ЕАД. Промените би следвало да се извършат на база концепция за развитие на пътната безопасност за следващите пет месеца. Концепцията трябва да бъде приета от Министерски съвет и към нея да има план за действие, както и персонално отговорен заместник министър-председател за изпълнението на плана", гласи още позицията им.
Експертите на Института за пътна безопасност очакват в спешен порядък да получат отговор от министър-председателя Гълъб Донев за "предприетите конкретни действия и очакван резултат от тях".
