На 19 юли се навършват 106 години от рождението на кап. Димитър Списаревски – героят, спасил цяла София през 1943 г., като съзнателно жертва живота си заради хората.
Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена негова паметна плоча. Завършва Военното на Н. В. училище в София и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в различни краища на България.
През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните учения и усвоява в бойни условия модерната тактика на германските летци. На 20 декември същата година капитан Списаревски е на смяна в летището в Божурище. По това време към София се е запътила американска ескадрила от 200 самолета. Срещу тях се изправят едва 36 самолета на родната авиация. На смелия капитан това е първият му боен полет. Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към един от противниковите бомбардировачи. С непрестанен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е прострелян от британски изтребители.
Без патрони и с повреден самолет, той без колебание се насочва към водача на формацията. Димитър се врязва в него и го разцепва на две. Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли. Единственият оцелял от този бомбардировач - подофицер Робърт Хенри Ренър, по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.
През 1919 с Ньойския мирен договор родният му град Добрич е присъединен към Румъния. Семейството му отказва да живее под флага на друга държава освен България и затова се местят в Лом. За кратко живеят и в Белоградчик, а от 1932 заживяват в София.
Димитър е футболист на Левски в периода 1933-1935. След това завършва Националният военен университет „Васил Левски“ и постъпва като пилот. Обучава се за една година и в Германия. През престоя си там си позволява да прояви голяма смелост – да набие един немски офицер, позволил си да нарече българите „туземци“. Списаревски е убеден патриот, ненавиждащ комунистите и безродниците.
Със саможертвата си в небето над село Долни Пасарел Списаревски спасява мирните жители на столицата.
Посмъртно е произведен в чин „капитан“. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач на летеца са признати три въздушни победи.
