Значението и ролята на българските шевици, символиката на знаците и орнаментите им е непозната и неразбираема за днешните подрастващи българчета. Това смята Христина Вълчанова – куратор на изложбата „Завръщане към корените„, представена в Асеновград, чиято цел е да разкаже за българските символи от миналото. Тя казва, че шевиците синтезират познания за заобикалящия ни свят. Изразяват двойствения скрит смисъл на нещата. Символите са проявление на божествени идеи и принципи. Те са посредник между видимия и светлинния свят и поставени в пространството, могат да послужат за връзка между различни измерения.
„Исконното умение на българката да везе и твори е достояние преди всичко на по-възрастното поколение. Младежите днес не умеят това. А в шевиците е кодирано древно, бих казала космическо знание, дадено на предците ни, което те са съхранили и предавали чрез определени знаци.“, обясни за Actualno.com Вълчанова. Такива, хората от изминалите поколения са поставяли върху свещенните съдове, по стените на къщите си, по дрехите и килимите си, по обредните хлябове. Смятало се е, че шевиците пазят от зли сили, способствали са за плодородие и намножаване, зареждали са телата – засилвали са имунитета, „лекували”. Освен всичко това, шиенето и везането са били форма на съзерцание и медитация.
Христина Вълчанова твърди, че днес българите имат нужда от катализатори на ново самочувствие, от знание за наследството и генетичната родова памет. Това е и причината да съберат на едно място, в изложба, множество видове шевици, които да отведат асеновградчани на кратко духовно пътешествие по спиралата на времената. Експозицията дава основна информация за ролята и значението на шевиците. Цели да провокира зрителя сам да открие и съпреживее древната мъдрост и красота, сътворена от ръцете на дедите ни. „Триъгълникът, ромбът, кръгът, равнораменният кръст и спиралата са основните геометрични знаци, които изграждат мотивите на шевиците.“, обясни Вълчанова. И поясни, че триъгълникът е най-древният знак. С него се е означавала Великата майка – Родителка, или идеята за раждане и намножаване. По думите на кураторът на изложбата, произходът му се свързва с асоциацията за женския пубис, тъй като върху идолите за жените от неолита, мястото е подчертано с триъгълник. Най-древното му изображение е върху каменен блок на Гьобекли тепе в Турция, от около 10 000 г.пр.Хр.
Друг древен знак, изобразяван върху шевиците, с който хората са изразявали идеята за плодородие, е ромбът. Науката за знаците – семиотиката - го обяснява, като знак за поле. А ромбът с точка в средата означава „засята нива“. В нашите шевици той се среща във всички етнографски области, но най-вече - в Добруджа. Поставян по престилките, ромбът е бил знак за полова зрялост на момата и за фертилната способност на омъжената жена. „Когато ние носим тоалет с шевица, той оживява, защото дрехата е кодирана с нея.”, каза Христина Вълчанова. Тя посочи, че неслучайно символите на шевицата се извезват на ключови места (на врата, на ръкавите, на пояса върху колана) – там, където трябва тялото да бъде предпазвано от отрицателна енергия.
Изложбата „Завръщане към корените„ е финансирана по направление „Читалища“ на Общинска фондация „Пловдив 2019“.
