Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Синята къща – добротворното сърце на Сливен

20 декември 2018, 07:45 часа
Реклама

Вслушвай се в тихия глас.

Това е един от компасите, завещали ни древните учения и философи. Сякаш са знаели за нас и за тази наша бездушна, шумна, арогантна, самодоволна и овулгарена епоха. В която най-мощно крещящият - от ефира, от екрана, от интернет или от някоя монументална трибуна, придобива ексклузивните права над истината.

Вслушвай се в тихия глас, и тръгни по пътеката към най-важното, което се вижда само със сърцето…

И ето че вече съм в Синята къща. В най-честният и чист пристан на добротворството в Сливен.

Тук понякога е шумно и доста оживено, но сега е тихо. Сигурно се случва някакво театрално тайнство, си мисля, защото на вратата се появява Милен, един от любимците на сливенското ларго, с вечната си усмивка и любопитни очи, и с хартиена корона на главата. Той е един от младежите, които редовно посещават Центъра за социална интеграция на Синята къща.

Спомням си първите стъпки на този център преди повече от десет години - тогава, когато още нямаше европрограми, външно или държавно финансиране. Нямаше нищо, освен безкористното желание да се помогне на младежите аутисти от Сливен, да се разчупят оковите на социалната им изолация. А колко сковани и подозрителни бяха те при първата ни среща, барикадрани в своя аутизъм!... И дори започвам да се съмнявам в собствените си спомени, защото сега пред себе си виждам ведри, уверени и гостоприемни млади хора. Канят ме в светая светих на своите коледни приготовления. Изумителна е тази метаморфоза. Родена от търпението, упорството и отзивчивата грижа на хората от Синята къща.

И продължавам да се вслушвам в тихите гласове…

Генка Иванова е председател на фондация „Инициатива Съпричастност” от самото ѝ създаване през 2003 година, и стопанка на Синята къща. Не познавам по-скромен, непретенциозен и смирен човек. Но и по-силен. Защото очите и сърцето ѝ са видели сълзите, тревогите, раните и житейските крушения на стотици изстрадали хора. Самоотвержени майки, посветили живота си на увредените си деца, покрусени близки на неизлечимо болни, обречени дечица с тежки диагнози, душевно болни мъже, бездомници, безпризорни сираци…

„Ние се сблъскваме с мъката и болката зад ъгъла, в съседния вход, улица, квартал. И не е нужно дълго да анализираме и да се взираме в новинарските емисии, за да осъзнаем, че това е част и от нашата собствена съдба. Затова нашата мисия е да бъдем много близо до хората. Мисля, че човек е най-полезен, когато приема нещата лично, когато го „заболи”, казва Генка Иванова. И обяснява своето разбиране за съпричастността: „Тя е не само емоция, да съчувстваш или да съжаляваш някого. Съпричастността е равносилна на реална помощ, на действие, на желание и воля да помогнеш на човека до теб”.

А всичко започва в най-голямата криза през 1996 година, когато освен пари, нямаше и хляб. Нямаше и лекарства. Нямаше и държава. Тогава Генка решава да направи нещо за своя град. За хората на Сливен. И впряга всичките си лични приятелства и контакти от чужбина да помагат.

Не след дълго започват да пристигат първите камиони - с легла, чаршафи, болнично оборудване, лекарски инструменти, помощни средства за инвалиди, дрехи, храни и лекарства: за сливенската болница, за домовете за деца с увреждания и лишени от родителска грижа, за Дома застари хора. Тонове дарения! Дали глътка въздух за сливенските болнични и социални заведения.

И винаги първо там, където нуждата е най-голяма и хората са най-уязвими… Сигурна съм, че Генка е забравила немалка част от дареното и стореното. Защото то е толкова много! А и в онези трудни години все още не беше модерно дарителите да позират пред всеки подарен кашон и да изпращат прессъобщения с умилителни снимки до медиите. И със сигурност знам, че Генка и хората от Синята къща често бяха последна надежда за бедните, болните и отхвърлените. Че нерядко институциите им прехвърляха сложните социални случаи като горещ картоф, а те намираха начин да помогнат. Самоотвержено и безрезервно. С тиха отдаденост, която не очаква благодарност или отплата. Просто – чувствителни човешки сърца, улавящи и откликващи на чуждата болка и горест.

Винаги са ме изумявали непоколебимостта и куражът на тази нежна и крехка жена да следва пътя, който ѝ е отреден, и да не предава своята кауза. Въпреки горчилките и пречките, въпреки личните рани, въпреки трудностите и трусовете… Да съзидава добро!

Вслушвай се в тихия глас…

През онези мизерни и злополучни години – средата на 90-те, когато в социалните заведения покривите падаха, прозорците зееха, отоплението беше оскъдно, храната не стигаше, Генка и нейните английски и немски партньори започнаха първите сериозни дарения и ремонти: в Дома за деца с умствена изостаналост в град Кермен, в Дома за душевно болни мъже в град Твърдица, в Социално-педагогическия интернат в село Драгоданово, в Дневния център за деца с увреждания „Свети Стилиян Детепазител” в Сливен… Освен дрехи, медикаменти и храни – ремонти на покриви, смяна на дограми, изграждане на нови отоплителни инсталации, реновиране на бани и тоалетни, създаване на специално оборудвани помещения за зъболекарски кабинети, физиотерапия, образование и игри, и още: доставка на легла, одеяла, спално бельо, специализирано оборудване, пособия, играчки. Дарено за Сливен - чистосърдечно, безвъзмездно и безкористно.

Мащабите на това неимоверно социално съзидание са трудни за асимилиране - си мисля, докато разговарям с Генка Иванова. И се опитвам да си представя колко ѝ е било трудно да го износи на крехките си плещи…

Слушам нейния нежен, почти момичешки глас, а пред мен изплуват минали картини: как в прегръдките ѝ се сгушват децата с детска церебрална пареза (ДЦП) в Кермен, как я посрещат със светнали очи малчуганите-сираци в Драгоданово, как  гали ръката на онзи отчайващо несретен мъж в Твърдица и как с почти обожание я гледат жените от първото защитено жилище в Сливен…

След това Генка ми подава няколко ситно изписани листа - сбита статистика за дареното и стореното през годините. А зад телеграфния стил чувам тихия ѝ глас. И знам, че зад всяка дума стоят самоотвержен труд, чиста човешка доброта и безусловна отзивчивост. И истината.

Онази, невидимата за очите…

„В Социално-педагогическия интернат „Христо Ботев” в село Драгоданово беше изградено парно отопление в момент, когато децата там бяха 100, а печките, на които се отопляваха, бяха стари, пробити, работеха на дърва и въглища. Беше поставена нова ПВЦ дограма. Направен беше ремонт на баните, тоалетните и вратите. Подменихме старите легла в интерната, които бяха в окаяно състояние, като допълнително закупихме нови завивки, спално бельо и кожени калъфи на матраците, пердета за спалните. Оборудвани и обзаведени бяха: библиотека, кабинет по керамика и други кабинети; възстановена и ремонтирана бе игротеката. Бяха закупувани обувки, дрехи и храна, както и осигурен транспорт на децата до различни летни лагери. Осигурихме и възпитател за времето, когато част от персонала е в отпуск. Беше осигурена трудотерапия, обучителни материали, както и закупени игри за свободното време (като мини футбол, телевизор, видео и др.). Бяха организирани изложби с предмети, изработени от децата. Синята къща финансира и организира няколко курса за професионално обучение за придобиване на професионална квалификация 1-ва степен за младежи, преминали през интерната.

С Дома за деца и младежи с умствена изостаналост в град Кермен работим от самото начало. Извършени бяха множество ремонти. В двора бяха изградени къща за игри, оранжерия и пергола. На втория етаж на сградата бяха направени бани и тоалетни. Беше поставена нова ПВЦ дограма. Направени бяха редица обзавеждания във физкултурния салон, спалните и други помещения. Беше закупен балатум.

В Дома в Кермен финансирахме животоспасяваща операция за болната от хидроцефалия Пламена Бъчварова, като за целта беше закупена клапна система.

В рамките на няколко години беше осигуряван транспорт за психолог, а когато е било необходимо, наши рехабилитатори извършваха процедури на място. За децата от Дома бяха предоставяни: дрехи, обувки, памперси, обучителни материали, помощни средства, хранителни продукти. Доброволци помагаха на персонала, за нуждите на Дома беше осигурен микробус за ползване.

В продължение на много години за Дома за възрастни с психични разстройства и умствена изостаналост в град Твърдица осигурявахме разнообразна по вид помощ. Подпомагахме Дома при различни строително-монтажни и ремонтни дейности - като поставяне на теракотни плочки, нова ПВЦ дограма, ремонт на баните и някои от спалните помещения и др. Оборудвахме  изцяло зъболекарски кабинет. Периодично предоставяхме обзавеждане: легла, тенис маси, канапета, DVD и друга подобна техника. Периодично подпомагахме дома с дрехи, памперси и храна. С помощта на английски експерти продължаваме дългогодишната обучителна програма за персонала.

За нуждите на Дневния център за деца и възрастни хора с увреждания „Св. Стилиян Детепазител” в Сливен бяха извършени много ремонтни дейности. Осигурено беше обзавеждане - пералня, компютърна система, климатик, пердета, комплект дивани и др. Предоставяли сме още помощни средства, материали за трудотерапия, обучителни материали. Когато беше необходимо, помагахме с транспорт за екскурзии. А докато в сградата на Дневния център се извършваха ремонтни дейности, предоставихме част от Синята къща за занимания на сборната група.

За Дома стари хора в Сливен осигурихме част от обзавеждане. На входа поставихме нова алуминиева врата. Синята къща, с подкрепата на нашите партньори, финансира операциите на седем души с катаракта. Периодично на Дома сме предоставяли помощни и медицински средства, дрехи, храна.

В продължение на няколко години фондация „Инициатива Съпричастност” (фондацията  на Синята къща), съвместно с Българския Червен кръст в Сливен, реализира проекта „Топъл обяд за деца в неравностойно положение”.

Синята къща финансира различни ремонтни дейности и предостави обзавеждане за  Центъра за социална адаптация на БЧК в Сливен. Периодично предоставяхме на Центъра обучителни материали, дрехи, хигиенни препарати и други.

В Защитеното жилище за жени в Сливен (първо в страната) финансирахме редица ремонтни работи. Периодично предоставяме хигиенни и перилни препарати, спално бельо, дрехи, обувки, хранителни продукти, творчески материали и др. В продължение на десет години Синята къща осигурява трудотерапия и обучителна програма за жените от Защитеното жилище. Този проект продължава.

В партньорство с Община Сливен, фондация „Инициатива Съпричастност участва в създаването на първото Защитеното жилище за младежи в квартал „Клуцохор”. Финансирахме част от ремонтните дейности и оборудването. Осигурихме провеждането на обучителна програма за някои от младежите и двигателна рехабилитация за други.

Фондацията участва в консорциума „КЕЪР Интернейшънъл – България” при създаването на концепцията и изграждането на Комплекса за социални услуги за деца и семейства в град Сливен (първи в страната). Продължаваме да ги подпомагаме с дрехи, хранителни продукти, бебешки принадлежности и други.

Като партньор на Община Сливен, Синята къща участва в изграждането на първия Центъра за настаняване от семеен тип. За него допълнително осигурихме обзавеждане, помощни средства, хранителни продукти, транспорт.

В най-трудните години фондацията подпомагаше Дома за медико-социални грижи за деца в Сливен с ремонтни дейности, обзавеждане, храни и помощни средства”…

Ничия слабост, ничия болка, ничия нужда не беше подмината в онези бурни, оскъдни и превратни години. Когато Синята къща бе последен шанс и спасителен фар за най-изстрадалите.

Погледът ми продължава да следи ситно изписаните редове, с телеграфно изредени прояви на благотворителност: финансиране обзавеждането на три кабинета в Помощно училище „Д-р Власаки Шуманов”, осигуряване на дрехи и помощни материали за децата; предоставяне на обзавеждане, дрехи, обучителни материали и тоалетни принадлежности за Женския затвор в Сливен; дарение на храни, дрехи и помощ при екскурзии за Домашния социален патронаж; помощни средства и хранителни продукти за нуждаещите се от Клуба на инвалидите в Сливен; дарения на хранителни продукти, дрехи и обзавеждане за Съюза на слепите, съпровождане на незрящи деца от училище до дома им; подпомагане на Съюза на глухите с обзавеждане, хранителни продукти и транспорт; дарения на лекарства, обзавеждане, инструменти, медицински пособия за болничните заведения в Сливен и региона; обзавеждане на кабинети, изграждане на театрално ателие; закупуване на обучителни материали, дрехи и ученически пособия за уязвими групи деца в сливенските училища…

Знам, че зад изброеното стоят дълги часове упорство и работа, тревожни нощи, перипетии и надежди… И стотици благодарни очи.

И си припомням как съм ги виждала – Генка и нейните момичета, разплакани и съкрушени. Тогава, в най-дълбокото на кризата. В сняг и студ, те вървяха пеш, за да бъдат близо до изоставените тежко болни възрастни хора… Да почистят раните и душите им, да ги подкрепят и подредят за последните им дни…

И все повече си давам сметка, че не мога да уловя в примката на думите Доброто. Не мога да подсиля тихия му глас. Защото той трепти в други измерения… И се долавя с други сетива.

Мога само да се огледам с обич в едни безкрайно добри очи и да съм щастлива, че нея я има – Синята къща!

И наум да се усмихна на Милен…

Автор: Мариана Иванова

Мариана Иванова
Мариана Иванова Отговорен редактор
Новините днес