Център за телемедицина, който ще е отворен за всички лечебни и здравни заведения в България, създава УМБАЛСМ „Пирогов“. Това заяви директорът на болницата проф. Асен Балтов пред журналисти в Смолян.
Днес деветима специалисти от столичното лечебно заведение прегледаха над 300 деца в областния град.
Миналата година за първи път в Смолян и в още 11 града специалисти от столичното лечебно заведение преглеждаха деца в рамките на националната програма „Детско здраве – Пирогов“ под патронажа на д-р Даниела Дариткова – председател на здравната комисия към Народното събрание.
Тази година Смолян е третият град след Видин и Сандански, следващата ни спирка е Ямбол, Кърджали, Силистра. Това е програмата ни до лятната ваканция. От септември ще продължат да преглеждат деца в областните градове по тази програма.
„Идеята ни е да се съберем няколко болници, които да се обединим в тази кауза и да направим мрежа, която да позволи една допълнителна сигурност, постоянен контакт между колегите. Както знаете, две очи виждат, но четири виждат по-добре. Телемедицината ще се ползва, когато има нужда да се направи консилиум, за да се реши какво да бъде направено в следващите 12 часа“, посочи проф. Балтов.
Инициативата е изцяло на болница „Пирогов“.
„Ние работим и ще го направим, а оттук-нататък чрез интернет ще се създаде система. Снимката например, идва в Смолян, но тя постъпва и в „Пирогов“ по интернет. Данните - пълни кръвни изследвания, биохимия - всичко може да бъде записано и изпратено. Иска ни се до края на месец юни да сме готови. Оказва се, че ако ние сме център на тази мрежа, трябва да подадем ръка на другите, за да се присъединят към центъра. А това ще стане след като ние си подменим сървърите и получим такава възможност“, допълни шефът на „Пирогов“.
Той подчерта, че колкото искат лечебни и здравни заведения, толкова могат да се включат. И уточни, че ако имат действаща информационна система като в Смолянската болница и в Сандански, която е обединена с болницата в Петрич - за тях не е никакъв проблем. Бъдете сигурни, че до края на юни ще го направим“, подчерта проф. Балтов.
Попитан какво е мнението му за образоваността на младите родители, получена от сайта „Бг.Мама“, тъй като това може да се смята за начало на антиваксърските нагласи у нас, проф. Балтов бе лаконичен: „Бг.Мама е вреден сайт“.
Според д-р Дариткова отказът от ваксиниране е заради неглижирането на социалните мрежи като източник на информация.
„Години наред те не бяха дооценявани като формиращи мнението. От Министерството на здравеопазването се опитват да променят нагласите чрез целенасочена информация, но твърде късно, за съжаление. Но сега виждам, че YouTube ще има цензура по отношение на антиваксърските прояви, поне така пише, което е стъпка напред. От днес има новина, че дете в Америка е починало от тетанус. И в Испания имаше починало, така че освен морбили, ще се чуе най-вероятно и за други болести в 21-ви век“, са опасенията на д-р Дариткова.
„Антиваксърите са голям проблем за всички, защото това не са хора без култура. Повечето от тях са високо образовани, които са свръх чувствителни или мнителни, че едва ли не ваксината е вредна, натрупва тежки метали в кръвта, детето трябва да се лекува при хомеопати, които никой не знае с какво лекуват“, коментира д-р Балтов.
Според неврохирурга проф. д-р Николай Габровски хората сега имат несравнимо по-голям достъп до информация, което е чудесно, но понякога той създава лъжливото чувство на увереност, че след няколко часа, прекарани в интернет, човек може да компенсира години и години на обучение.
„Добре е хората да бъдат информирани, да четат преди да отидат на лекар, но само за да участват в по-пълноценна консултация, да бъдат подготвени със своите въпроси и мнение. Все още интернет не е заменил лекарите, нито медицинската професия. Мисля, че и скоро няма да се случи. Колкото и да четем, колкото и да се информираме, не можем да компенсираме десетките години, в които специалистите са положили усилия да се образоват“, коментира проф. Габровски.
Неговият съвет е получената от интернет информация да не бъде използвана за изграждане на окончателно мнение, а като подготовка за пълноценна консултация.
