Любопитни факти и истории, свързани с развитието на Русе и живота на местните жители през годините допълват представата за града като град на традиции и новаторство и затвърждават представата за него като град на свободния дух.
Още: Кметът на Русе откри изградения пешеходен мост на езерото в Лесопарк „Липник“
Още: Обявиха кога се възстановява движението в двете посоки по "Дунав мост" при Русе
Преди 140 години, през 1879 г. младото Княжество България пуска в обръщение първите български марки. Известни са като „сантимите”, които са отпечатани в Държавната руска печатница в Санкт Петербург, по поръчка на руския княз Владимир Черкаски, който е управлявал гражданските дела в България при Главнокомандващия действащата руска армия.
По това време Княжество България още няма своя парична единица. Затова стойността на марките е изразена в приетата от Всемирната пощенска конвенция разплащателна парична единица - франк, и съответно на сантими. Изображението на първите български марки е изправен лъв с корона - символ на храбростта и борбите на българския народ за освобождение. Първият тираж на българските сантими от 250 000 броя се изчерпва бързо. Затова през 1881 г., отново в печатницата на Санкт Петербург е направена нова поръчка. Сюжетът на сантимите е запазен, но в новия тираж вече е означена въведената на 4 юни 1880 г. нова българска парична единица - лев. През 1889 г. в Париж са отпечатани нови български марки, наричани „малък лев“. Те остават в обръщение чак до 1896 г. И до днес са запазени екземпляри от всички стойности. През последните 25 години на международни търгове и изложения са представяни 21 марки от 5 сантима, 5 – от 10 сантима, 9 – от 25 сантима, 2 – от 50 сантима и 28 – от 1 франк. В света има само две запазени цели серии, една от които е на български колекционер и се оценява на над 50 000 лева. Сантимите са сред малкото наши марки, които вървят на големите аукциони в Швейцария.
Филателията предхожда във времето самото издаване на българската марка. Водещи филателисти са работещите в България чужденци, както и български търговци и студенти, които са били в чужбина. През 1893 г. в Чикаго се провежда Всемирно търговско изложение, на което има и български щанд. Изложението е посетено от Алеко Константинов. Редом до Щастливеца е Филарет Голованов, който поема транспортните разходи. Придружава ги и д-р Стоян Радославов – старши лекар на русенската „първоразрядна държавна болница“. Д-р Радославов остава в историята на болницата като професионалист, допринесъл много за развитието й. В Русе д-р Радославов е в приятелски отношения със семействата на търговеца Васил Радев и на адвоката Янко Попов. Богатите си впечатления от Америка, Алеко излага в пътеписа си „До Чикаго и назад“, отпечатан в края на 1893 г. в списание „Български преглед“, а в отделна книга през 1894 г. От запазени сведения научаваме, че Радославов не е доволен при прочитането на Алековия пътепис, тъй като смята образа си за комичен. Въпреки това д-р Радославов активно му помага за набирането в Русе на абонати за книгата.
Още: Община Русе ще подпомогне изграждането на асансьор за хора с увреждания
Още: Над 4000 зрители съпреживяха традиционното Коледно надиграване в Русе
На изложението в Чикаго се появява още един русенец. С тънка ирония Алеко пише, че това е „едно еврейче от Русе”. Става дума за русенския търговец Соломон Блаущайн. „Еврейчето” прочита името си в списанието и веднага пише писмо до Алеко, което той с висока гражданска честност публикува под линия в първото самостоятелно издание на пътеписа: „...В една Ваша дописка, в която поименно изброявате личностите, които са присъствали на всемирното изложение в Америка, именно в гр. Чикаго..., срещнах да говорите за едно еврейче от гр. Русе..., че тая дума изказана от един интелигентен свищовец, българский гражданин какъвто съм и аз не се отнася за други някого, освен за моята личност. ... Че съм пристигнал на мои разноски и обратно, че Българското княжеско правителство ми е отпуснало място в българския павильон, в който изложих повече от 100 хиляди марки, съставени в богата колекция... ...Ви явявям, че съм бил по време на конгреса, придружен от г-н Шопова (княжеския представител) облечен един най-хубав народен костюм, гдето г-н Шопов разправи в конгреса значението на моя костюм. Българската гайда и бъклица, гдето конгресистите се твърде много удивляваха на тая бъклица, от която сто човека можеха да пият...“.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Кметът на Русе откри новия филиал на Центъра за специална образователна подкрепа
За търговеца Соломон Блаущайн се знае малко. Според регистрите за гражданско състояние на Община Русе, Соломон Хаим Блаущайн е роден на 2 февруари 1860 г. в Русе. Със съпругата си Розалия имат две дъщери - Милана и Юдит. Семейство Блаущайн са находчиви и предприемчиви евреи. Розалия открива в далечната 1883 г. първата модна къща за дамски и детски шапки. През 1898 г. в регистрите на Русенския окръжен съд е вписано търговско дружество „С. § Р. Блаущайн“, което двамата съпрузи солидарно и поотделно притежават. Розалия Блаущайн е първата жена, чието име фигурира в съдебните регистри от този период. Със спечелените средства през 1896 г. Соломон Блаущайн построява представителна сграда в центъра на Русе – хотел „Букурещ“. Хотелът притежавал ресторант и кабаре, където често гостуват певици и танцьорки от Австрия, Сърбия и Румъния. Шумните увеселения скандализират благочестивите русенски съпруги и след четири години, под натиска на общественото мнение, хотелът и кабарето са затворени. Старите русенци разказват, че стените на кабинета на Блаущайн били изцяло облепени с пощенски марки, а посетителите често се отбивали да чуят разказите му за пътуването до Америка. Разказват още, че в сградата е инсталиран първият асансьор. В края на ХІХ в. Русе все още не е електрифициран, поради което нововъведението е задвижвано от силата на четирима яки мъже. Запазена до днес картичка от епохата документира ,че къщата им е с озеленен покрив, използван за лятна градина към ресторанта.
Сред клиентите на Блаущайн е и семейство Канети. Бъдещият лауреат на Нобелова награда за литература Елиас Канети разказва в автобиографичната си книга „Спасеният език“, че първия класьор получава от баща си. В началото на всяка страница Жак Канети грижливо поставял по една марка, за да продължи синът му попълването на колекцията. При честите гостувания във Виена в дома на снаха си Матилде и внуците Елиас, Нисим и Жорж дядо Канети винаги подарява дебели пликове с марки и настойчиво изисква от първородния си внук филателни познания, приучва го към системно събиране на марки, да разпознава ценността им. Канети пише: „Дядо... посочи ми... дебел плик с пощенски марки, които беше събирал за мен. Извадих ги и ги заразглеждах. Той следеше с очи на сокол израза на лицето ми…, изпита ме дали зная страните, от които са пощенските марки, и ме обсипа с похвали за верните отговори...“. По това време филателията е капиталовложение, марките имат стойността на ценни книги и се изкупуват навсякъде, а това са важни знания, които уважаваният търговец предава на малкото момче.
Писателят Алеко Константинов е свързан с Русе и по роднинска линия. Неговата първа братовчедка – Лукса е съпруга на известния русенски предприемач Стефан Симеонов. Фамилия Симеонови оставят в наследство на града си красиви и стойностни сгради: банковата им сграда, (където днес е банка „ДСК“) и двете къщи, съответно на Иван Симеонов ( сега е Епископски дом на Католическата епархия) и на Стефан Симеонов ( днес е Общинска къща за гости).
Още: Още 30 нови дръвчета обогатяват Парка на младежта в Русе
Още: Рекордните 700 участници и фолклорната певица очакват русенци на Коледното надиграване
С новите технологии, марките все повече се превръщат в атракция, но тези красиви хартийки от миналото, доказват на русенци, че отново могат да се гордеят с историята на града си.