Изложба на шевиците от четири български региона ще представи Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян на 10 януари. Тя е именувана "По шевиците ще ги познаете", организирана е в рамките на програмата „На 100 км от Европейската столица на културата Пловдив#Заедно“.
Експозицията включва представителна извадка от фондовете на четири музея –Регионалните исторически музеи в Смолян, Шумен, Бургас и Регионален етнографски музей – Пловдив. Тя отразява различните видове везбени украси с техните регионални етнографски характеристики. Експонирани са както единични шевици, така и цели елементи от традиционната народна носия – ризи, престилки, кърпи за глава.
Както е известно, в шевиците едно време са били втъкавани даже и кодове за родова принадлежност. Такива данни има например за родопските села Ерма река и Старцево. Различните родове втъкавали различни геометрични символи в престилките, които носели жените от фамилията. Шевиците давали информация даже за семейния статус на жената.
А втъканите детайли били възможност за хората да разпознават роднините си от женски пол във времето, когато те ходели забулени. Така ергените можели да разпознават момите, които са им роднини, съответно да се отдръпнат, ако жената е семейна.
Етнографският фонд на музея в Шумен притежава богата колекция от шевици не само от Шуменския край, но и от други етнографски райони на страната. Началото на събирателната дейност е поставено още през 30-те г. на ХХ в. Открояват се месалните шевици от Провадийско. Месалите са кърпи, които се поставят на омъжени жени при специален обред, изпълняван в някои села.
Етнографският музей в Пловдив показва част от богатата колекция шевици, постъпили като дарение от г-жа Елена Тодорова – известна майсторка-везбарка, преди няколко години.
Характерните везбени мотиви за рупската, загорската и тронкската етнографски групи представя Етнографският музей в Бургас.
Музеят в Смолян също допринася за колоритната експозиция. В Родопите шевиците са неизменен елемент от украсата на някои сватбени обредни кърпи. Квадратни или правоъгълни по форма, те са предназначени за завиване на разменяните между годеници и младоженци дарове, за покриване ръцете на младоженката и като поводник при извеждането ѝ от бащиния дом. Интерес предизвиква и обредната сватбена забрадка, наречена ръченик.
