Магарето на Райчо Пампора вече посреща туристите в Пампорово. На входа на курорта, до автогарата, заработи туристически център. А „Пампорово“ е изписано на скулптура, символизираща „превозното средство“ на Райчо Пампора – собственикът на горите, които сега попадат в ски-зоната.
Дълго време тучните поляни и гъстите гори под склоновете на връх Снежанка местните хора наричали Букова планина. По-късно започнали да им викат по прякора на техния притежател - Райчо Хаджи Белев - Пампора, разказва негов пра-правнук.
В средата на XIX век един от най-големите собственици на гори, пасища и ливади (близо 3 000дка) под северния склон на връх Снежанка бил Райчо Хаджи Белев от Смолян. Той построил мандра и произвеждал масло и сирене, като освен със скотовъдство се занимавал и с търговия.
Купувал стоки от Беломорието и с керван от мулета и катъри ги разнасял из планината. Завързвал животните едно за друго като вагони на влак, а самият той яздел отпред коня си с димяща лула тютюн. Така керванът приличал на своеобразен влак с локомотив.
След султанско разрешение за строителство на християнски храмове през 1858 година в тогавашното селище Пашмакли (днес Смолян), разделено на две махали - Горна и Долна, решили да си построят църква.
В стремежа кой да изпревари със своя храм се стигнало до там, че пазарените майстори-дюлгери поставили три дни срок на Долно Смолянци - ако дадат предплата, ще издигнат първо тяхната църква, а след това на комшиите им. Тръгнали от къща на къща да събират жълтици, но за един ден успели да съберат само половината от исканата сума.
Вечерта Райчо Хаджи Белев споделил намерението си да "кракне" до Ксанти и вземе от свои познати заем, за да не се посрамят. Приятелите му се възпротивили - та нали само два дни бил пътят в едната посока.
Райчо обаче не ги послушал и заминал. Сменял в страноприемниците уморените коне с отпочинали и така, препускайки без почивка в тъмна нощ, пристигнал в Ксанти. Взел необходимия заем, нали партньорите му имали доверие, и без почивка поел по обратния път.
На третия ден привечер долносмолянци се събрали на селския мегдан в очакване дали Райчо ще успее да спаси реномето им. Тогава в далечината се появил запенения жребец на Райчо и хората го видели да размахва в ръка кесия със жълтици. Последвали овации и след стихналите радостни възгласи се чул гласа на стария Табак: „Ашколсун бре Райчо, ти си бръз като ПАМПОР (влак)!“
Чули били хората в затънтените родопски планини, че изобретили нейде по света такава бърза машина. В онези времена толкава бързо можел да се придвижва само влакът, наричан "пампор", заради парната машина, която го движела и наричали със същото име...
Така земляците на Райчо утвърдили прякора Пампора, даден му заради невероятната скорост , с която успял да отиде и се върне от град Ксанти. От тогава хората започнали да посрещат идващия към селата им керван от мулета с възгласи: "Сбирайте се, Пампора иде..".
И започвала търговията с очакваните стоки, които до началото на ХХ век идвали единствено от Беломорието. Много бързо след описаната случка и местността се добила с името Пампоровото.
Туристическият център с атрактивната скулптура ще работи постоянно, за да дава максимална информация на посетителите в курорта за всякакви атракции и услуги могат ползват в различните сезони.
Организират се разнообразни летни събития, екскурзии, пешеходни и вело турове, както и интересна седмична програма, с която туристите да разнообразят своя престой и да разгледат прелестите на региона. За маршрутите от лятната програма са осигурени квалифицирани планински и вело водачи и удобен транспорт.
Сред атракциите, които се предлагат са спускане с лодки в пещера, джип сафари и скално катерене, пешеходни преходи сред водопади, посещение на въжени паркове и училище по планинарство.
Пред туристическия център има детска площадка, а вътре - закрит детски кът със занималня за деца от 4 до 12 години. За хлапетата са подготвени игри, стена за рисуване, видео-стена за прожекции на детски филми и занимателен кът за най-малките.
