Мирослав Янчев е кмет на община Златоград за четвърти мандат. Завършил е магистратура по "Управление на бизнеса" в Стопанска академия "Д. А. Ценов". Преди да спечели изборите преди почти 14 години е бил управител на "Дружество за заетост и структурно развитие Златоград-Кирково". Actualno.com го потърси за интервю, в което да разкаже за мащабното събитие, посветено на Гергьовден – гайдарското надсвирване и празника на златоградското чеверме, за предстоящите проекти на общината.
Г-н Янчев, предстои ви най-мащабното събитие за годината, два пъти отлагано – гайдарското надсвирване и златоградското чеверме. Как се готвите за него?
Ние бяхме жадни за това мероприятие. С голямо удоволствие целият състав, който е отговорен за организацията, го правим от сърце, с ясното съзнание, че тези празници ни обединяват. Особено след такава криза, която изживя целият свят. Като че ли повече почнахме да ценим възможностите да бъдем заедно и да споделяме приятните емоции с близки, семейство, приятели. Затова всички сме много ентусиазирани и мисля, че ще стане хубав празник.
Златоград е южна община, сигурно всичко се е раззеленило при вас?
Не само общината с нашата организация по озеленяване и зацветяване, но и самата природа е готова да посреща гости. Навсякъде е зелено, приятно. Гледките са чудесни.
Легловата база заета ли е, как ще посрещнете толкова много хора?
На 100% е заета от доста време, дори преди да обявим датата за празника беше вече ангажирана. Радвам се, че покрай този празник съседни на нас населени места и общини са със запълнени бази. Това показва, че такива празници дават своята добавена стойност не само в града, в който се прави, но в целия регион. И хотели, и ресторанти ще бъдат пълни. Въпросът е вече дали те ще бъдат готови да реагират адекватно на търсенето. Освен, че трябва да се предложи храна, тя трябва да е качествена и вкусна. Тук предизвикателството пред хотелиерския и ресторантьорския бизнес е голямо, защото като дойдат повече хора с по-високи изисквания в този толкова тежък момент, трябва да се реагира. Оптимист съм обаче и смятам, че местният бизнес ще се справи.
Най-общо какви са забраните, каква е организацията на движение?
Предполагам, че няма да има недоволни от това, че няколко от централните улици ще бъдат затворени. Целта е да се гарантира безопасността на всички пешеходци, които ще са около центъра. Идеята е да се даде възможност на местните хора, ангажирани с търговия, да направят своя бизнес в рамките на тези дни. Затварянето е само около общината, само три улици около площада.
Колко хора очаквате на празника?
Немалко. Преди две години, въпреки че нямаме контролен пункт, но по думите на специалисти, които изчисляват хората на квадратен метър, около 10 000 души посещават града в пика. Така, че на 7-ми май очаквам много повече. Това е предизвикателство за всички нас като организатори, защото трябва да създадем условия за безпрепятствено паркиране, излизане и влизане в града. Така сме го организирали, че да не се получат усложнения в движението.
Видяхме, че и с асфалтирането напредвате, къде са ви най-скорошните инвестиции?
Направихме една отсечка близо до Стария град. Улиците в Стария град - и тротоари, и бордюри, и настилката, е планирано да са с каменни павета. Това ще стане в много близък план. Отделно тече процедура за изграждане на парк. Тоест, разширяване на парка с една голяма площ от около 5-6 декара. Имаме и редица други проекти по селата. Бюджетът ни е стегнат.
Всъщност какъв е той?
Не бих казал, че е бюджет на оцеляване, по-скоро бюджет на развитие на инфраструктурата. Смятам, че ни очаква една успешна година. Друг е въпросът, че аз гледам винаги критично. Искам още и още, но трябва да бъдем реалисти, да се съобразяваме с обстановката. Минахме здравна криза, сега сме в икономическа криза, не може да имаме свръх очаквания. Данъците в общината не са повишавани от 2008 г., като данък сгради основно. При данък МПС имаше само леко завишение заради екологичната такса, която се наложи от закона. При ниските данъци и тази криза смятам, че доста хубави неща ще се случат тази година. Трябва да мислим за проектите, които имат добавена стойност като изграждането на кооперативен пазар, който според мен ще играе важна роля в условията на криза. Освен, че ще даде възможност на местния бизнес, на строителните складове на едро да работят, но е и възможност за малките търговци, производители на зеленчуци и плодове и други стоки да си продават продукцията. Смятам, че в Златоград е крайно належащо да се изгради такъв пазар, защото нямаме покрита площ, нямаме място, на което ежедневно да се работи, не само в петък и понеделник по за два часа. И ако вали, се проваля. Това е драмата.
Защо го отбелязвате?
Не е случайно. Защото смятам, че ще предизвикаме доста интересни дебати по квартали, с бизнеса, с всички заинтересовани страни. Целта е да стигнем до обоснован извод дали да правим пазар с кредит, или да не го правим. Ще го направим както хората го желаят.
Тоест, не е предвиден за тази година?
Напротив, предвидено е да го обсъдим тази година. И ако отговорът е "да", ще започнем процедура за кредитиране и започване на работа.
Колко улици в града и в селата планирате за ремонт тази година?
Шест улици в града, а във всяко село по една голяма улица. Девет улици ще бъдат асфалтирани.
Вижда ли се лъч светлина спрямо проекта за минералната вода отнякъде, визирам конкретно Плана за възстановяване и развитие?
Знаете ли, с този проект не трябва да се говори много на едро. Без помощта на правителство и държава, в частност без подкрепа от Плана за възстановяване няма как да реализираме този проект. Зависими сме от доста средства за него.
Тръгна ли отново потокът през ГКПП Златоград?
Да. Пунктът започна да работи отново и и се доказа за пореден път, че е доста важен. Той играе не само важна роля за региона, за развитието на малкия и средния бизнес, за развитието на туризма, но и за облекчаване на пътникопотока в летния период при граничния пункт "Маказа". Разтоварва напрежението там и в Гърция влизат по-малко изнервени хора. Като се чака 4 часа преди Гърция цялото настроение и нагласа за приятни преживявания отиват по дяволите. Златоградският пункт и за това е много важен.
Какво ви костваше като усилия?
Не бих казал, че ни е коствало толкова усилия. Гръцката страна, както го затвори заради ограниченията от Ковид-19, така трябваше после да каже, че отново си го отваря. Ние трябва да започнем да живеем с мисълта, че този вирус ще го има, да се приспособим. Чисто техническа ангажираност е, че общината закупи контейнерен офис, в който да се извършва здравен контрол от гръцка страна. Имаше решение за българската страна в съществуващите сгради. Надявам се вече да не се затваря и потокът да върви безпрепятствено.
Усеща ли се вече раздвижването при местния бизнес?
Категорично. И от двете страни. В Северна Гърция, в района между Ксанти и нашия контролно-пропускателен пункт имаше търговски обекти, които работеха успешно най-вече заради българския поток. Ефектът от граничния пункт е за двете страни.
