Таря Турунен стопли заскрежената петъчна вечер в "Арена Армеец" с магнетичното си присъствие. Снежните препятствия, които срещна по пътя си към България, не успяха да провалят концерта й.
Въпреки че организаторите от Loud Concerts бяха обявили, че подгряваща група няма да излезе поради променената дата, такава имаше. Италианците от Scala Mercalli се постараха много, но или озвучаването им куцаше, или публиката се беше примирила, че ще мине и без тях. Нетърпение и досада бяха изписани на лицата им. Очакваха финландската Кралица на рока да се появи по-скоро на сцената.
Таря Турунен продължи да ги държи в напрежение. Тя изпълни първото си парче Anteroom of Death, скрита зад огромно фотоплатно с лика й. В целия си блясък се показа за втората си песен и размекна публиката с обясненията си в любов, радостта си, че все пак е успяла да дойде и, разбира се, извинения за случилото се. My Winter Storm ("Моята зимна буря") прозвуча съвсем актуално за случая. Bless the child беше парчето, с което изчерпа репертоара си с Nightwish, и последва задължителният за всеки концерт на метъл кралицата акустичен сет.
Първата пауза беше оригинално запълнена от барабаниста Майк Терана. Цяла вечер присъствието му на сцената създаваше фурор. Беше се издокаръл с къси панталони и не спря да върти над главата си палките. Под майсторските му удари перкусиите звънтяха вълшебно. Изпълни и собствената си версия на "Кан-кан", с която затвърди позицията си на шоумен.
След час и половина хардритъм Таря Турунен се ориентира към приключване. Не й се размина с бисовете, и по-добре. Изпълни любимите песни Die Alive и Until My Last Breath. Но публиката си тръгна с леко чувство на неудовлетвореност. 15-минутното финално изпълнение явно не беше достатъчно или пък пустите му българи все преценяваме и претегляме нещо и се усещаме късно да се веселим.
Едва отпуснали се, феновете се отправиха към изходите. Но не и преди обещанието на финландката, че ще ни навести отново през април.
Ирен Габарска