Малко са изпълнителите, които ще пеят общо 20 минути на концерт (в повечето време далеч от микрофона) и въпреки това ще те побъркат и разчекнат устата ти от викане.
Имах страхотния късмет да се набутам най-отпред. С излизането всички го посрещнахме с подобаващото „АУУУУУУУУУУУУУ ООООООООУУУУ ТРИКИИИИИИ ААААААААААААА“.
Първото, което видях беше, че е не толкова висок, колкото си го представях, а освен това и адски кльощав. Второто - невероятната Франческа беше без (или с много ефирен) сутиен. Безумно красива, поклащаща се напред-назад, затворила очи.
В началото Трики беше с широка блуза, която закачливо подръпваше нагоре-надолу. Чуха се викове „СВАЛЯЙ Я“. И той го направи. Слаб, изсечен, черен, татуиран, извънземен.
Ама не беше на кеф изобщо. След първото парче обърна гръб на публиката, Франческа избяга, за да обясни, че има проблем с микрофона. През цялото време се усещаше напрежение в групата. На Трики не му се понрави своеволието на китариста да направи няколко крачки встрани и го „срита“ (направи му знак да отиде) в ъгъла. На няколко пъти секна и мерака на Франческа да пее, за да се чуят барабаните.
През цялото време пушеше и пиеше. Изпадайки в триповете си, събираше и събаряше всички микрофони по сцената.
Той може да си позволи да гледа един концерт отстрани. Той може да си позволи да пее само, когато му скимне. Може да изпълни само няколко парчета и да зацикли на едно единствено. Може да почне парче и да не го довърши. Може да не е приказлив и да каже само „Hello, Sofia, thank you”. Само той може да те накара да пренебрегнеш всичко това и да се побъркваш от кеф, че е пред теб. Само той може да поднесе микрофона пред сърцето си и това да се усеща много по-силно, от което и да е негово парче.
Покани хора на сцената три пъти. След края на всяко парче прегръщаше всеки по отделно. Колкото и да не беше на „мене си“, всяка мацка пищеше, квичеше и трепереше пред него. Повечето друсаха неритмично задници и цици, мислейки че нещо ще го впечатли. Беше му все тая за всички езици и обарвания, които отнесе.
В прегръдката му нямаше нищо сексуално, беше приятелска и много топла. В знак на огромно уважение получи и коз от лют фен. Въпреки вайкането на едрите момчета от охраната, Трики веднага го изпуши.
След като на сцената се озовахме няколко истерични фена, които се чудехме да скачаме ли, да викаме ли, той слезе и се гмурна в публиката. Поразходи се, попя и пак се върна.
„We have a very special project for you tonight” – единственото цяло изречение, изказано от Трики.
Тогава на сцената излезе дребната Bella Gotti (известна преди време като Nolay) с чудовищния си глас. Тя беше умопомрачително добра, събуди цялата зала, която си съдра гърлото под звуците на нейното редене и повдигането на късата й пола.
Някои хич не се изкефиха да слушат By Myself в продължение на 40 минути. Обръщам се към тях. Не, това не беше просто повтаряне на две думи. Това беше повече от трип, това беше освобождаващо викане, най-добрата комуникация с публиката, най-еротичният танц, изпълняван на сцена, най-докосващото изпълнение.
Трики е видение! Трики е усещане!
