Досега ролята на аватар – самопрезентация на потребители в интернет – в научния свят беше доста ограничена. Психолингвистите са изследвали аватарите, за да разберат по-добре законите на взаимодействието между хората в реалния свят. Пълното изследване е публикувано в сп. Behavior Research Methods.
От дълго време психолингвистиката изследва проблема с взаимодействието на хората в диалога. Един от установените от нея начини е ориентацията на речевото поведение на другия. Говорещите постоянно обменят помежду си особености на своята реч.
Неотдавнашни психолингвистични изследвания са установили, че степента на ориентация зависи от степента на признание на авторитетното мнение на човека, с когото си взаимодейства говорещият. И все пак малки изменения в скоростта на речта или интонацията трудно се фиксират с използваните по-рано методи за изучаване на диалога.
Последното изследване с прилагането на новата техника дава възможност с по-голяма точност да се определи как хората си влияят в разговора.
Във виртуалната реалност аватарът позволява да се създаде илюзия за физическо присъствие на човека, чието поведение и реч можем да контролираме до най-малки детайли. За провеждане на експеримента учените са създали два типа аватари, идентични по външен вид, но различни по поведение.
Единият изцяло възпроизвел човешката мимика, усмихвал се, повдигал вежди и можел да установява контакт на невербално ниво. Другият бил по-автоматизиран и не възпроизвеждал особеностите на мимиката.
Изследователите предложили на участниците в експеримента да играят на карти с компютъра, за да установят речевите реакции на истинския човек на виртуалния. При взаимодействието с „по-живия“ аватар участниците в експеримента го възприемали като реален. Изучаването на записаните речеви актове на граматическо ниво установило, че диалогът „човек-компютър“ в езиково отношение напълно съответства на диалога „човек-човек“.
