Повратен момент за изкуствения интелект: Компютър победи на покер

Изкуствен интелект, наречен "Libratus", победи четирима от най-добрите професионални играчи на покер в света в напрегнат 20-дневен турнир.

В надпреварата четиримата играчи - Донг Ким, Джейсън Лес, Джими Чу и Даниел Маколи, прекараха по 11 часа на ден в опит да победят машината в питсбъргското казино "Rivers" на Texas Holdem покер. Всеки един от играчите играеше един срещу друг с компютъра. "Libratus" разгроми всички, печелейки 1,7 млн. долара в чипове.

Това е съкрушителна загуба за човечеството, но голяма крачка и крайъгълен камък за изкуствения интелект.

В скорошни безпрецедентни подобни експерименти стана ясно, че машините вече са достатъчно умни, за да побеждават човека в игри като шах и китайската Го. Покерът обаче е по-труден, защото е игра с непълна информация. Докато при шаха и Го всеки играч вижда цялата дъска, при покера никой не може да знае какви карти има противникът му. Също така, на изкуственият интелект му се налага да блъфира и правилно да разчита подвеждаща информация, за да победи.

"Това предизвикателство беше толкова огромно и сложно, че досега беше непосилно за всички разработчици на изкуствен интелект", заявява професорът по компютърни науки Томас Сандхолм, създател на "Libratus".

Той изобщо не е бил убеден, че "Libratus" може да победи хората. Международните букмейкъри също предвиждали победа за човешкия мозък.

"Libratus" обаче победил.

"Те дадоха всичко от себе си", споделя Ноам Браун, студент на Сандхолм и съавтор на програмата.

Двамата усъвършенствали "Libratus" на базата на предишната им разработка - "Claudico". "Claudico" загубил на същия турнир през 2015 г., когато хората победили.

"Libratus" не просто има по-голяма изчислителна сила, но и подобрен алгоритмен подход към играта, особено по отношение на начина, по който се справя с непълна или скрита информация.

"Ние не казахме на "Libratus" как да играе покер. Дадохме му правилата на покера и му казахме "учи сам"", заявява Браун. Програмата започнала да играе на произволен принцип, но след трилион изиграни ръце, прецизирала подхода си, за да открие печеливша стратегия.

"Оказа се, че "Libratus" е по-добър, отколкото смятахме. Малко е деморализиращо. Биеше ни по 11 часа на ден. Това е много различна емоция, когато не си свикнал да губиш толкова често", споделя Джейсън Лес, който преди 2 години е играл и срещу "Claudico".

Лес и колегите му научили много от агресивната игра на "Libratus", който правел големи залози, за да прибере малки печалби.

"Това не е нещо, което обикновено човек би направил, но те принуждава да си под напрежение за всяка игра. Това ни разтърси, но мисля и че ще ни направи по-добри играчи. Вече няма да има нещо, което някой да направи, и да ни изглежда странно или налудничево", допълва Лес, цитиран от Guardian.

За Браун победата на "Libratus" го изпълва с почти родителско чувство за гордост.

"Когато виждах как програмата побеждаваше хората, си казвах: "Аз не съм му казал да направи това. Изобщо нямах представа, че може да го направи". Много е удовлетворяващо да знам, че съм създал нещо такова", заявява той.

Алгоритмите зад "Libratus" не са специфични за покера, което означава, че технологията може да има много разнообразни приложения в други сфери на дейност - от игри, през бизнес преговори, стратегии за киберсигурност до планиране на медицински терапии. Навсякъде, където се изисква хората да изграждат съзнателна стратегия на база на непълна информация.

"Покерът е последният ни проблем. Имаме машина, която може да ни разкаже играта в бизнеса и военното дела. Притеснен съм как човечеството като цяло ще се справи с това", споделя Роман Ямполски - професор по компютърни науки в Университета в Луисвил.

Според Браун "Libratus" предизвиква възприятията за изкуствения интелект срещу човешкия интелект.

"Хората имат тази идея, че покерът е много човешка игра и компютърът не може да блъфира например. Но това е напълно грешно. Тук не става въпрос да разчетеш опонента си и да кажеш дали лъже, тук става въпрос за картите и вероятностите", допълва той.

"Скоро ще станем свидетели на преоценка на нещата, в които машините ще могат да ни превъзхождат, въпреки че не виждам в близко бъдеще компютър да напише роман за Нобелова награда например".