Неврофизиолози създадоха революционен интерфейс, с който обединиха мозъка на три макака резус и четири мишки в своеобразна локална мрежа и ги накараха заедно да решават една и съща задача, се казва в две статии, публикувани в сп. Scientific Reports.
"Това е първата демонстрация на работоспособен интерфейс мозък-компютър с опция за "съвместно" включване, който, както се надяваме, ще се развива, както и обикновените му предшественици, движейки се от опити на животни към клинични изпитания. Предвиждаме, че нашето изобретение ще намери своето място в медицинската практика много скоро", казва Мигел Николелис (Miguel Nicolelis) от университета Дюк в Дърам (САЩ)
Николелис, един от главните пионери в областта на невропротезирането, вече няколко години работи над създаването на интерфейси – набор от микрочипове, електроди и компютърни програми, позволяващи да се включат към мозъка на човек и животни кибер крайници, изкуствени очи и дори сетивни органи, които нямат аналог в природата – топловизьори и рентгеновизьори.
През март 2013 година Николелис и колегите му извършили пробив – те успели да обединят мозъка на две мишки, живеещи на хиляди километри една от друга, в своеобразна "локална мрежа", или както нарекли тази конструкция самите учени – "органичен компютър", и да ги научат да обменят информация.
Днес екипът му е стигнал още по-далече – неврофизиолозите от университета Дюк са разработили два нови модела на "съвместен" невроинтерфейс, единият от които им позволил да обединят в единна мрежа мозъците на две или три маймуни, а вторият – да сглобят "органичен компютър" от четири мишки.
Работата на първата система била демонстрирана, като научили трите маймуни, обединени в локална мрежа, да контролират движението на виртуална ръка на екрана на компютъра. Всяко животно отговаряло за управлението на две от три оси на движенията на ръката – X и Y, X и Z, Y и Z.
Маймуните, благодарение на съвместния интерфейс и седемстотин електрода, вградени в моторната им кора, успели да обменят информация за положението на ръката на екрана на монитора и да коригират нейните движения. След известно време животните се "синхронизирали" и се научили да управляват крайника не по-зле, отколкото го правел само един макак.
Във втория експеримент Николелис и колегите му постигнали още по-амбициозна цел – те успели да научат четири мишки, обединени в "биокомпютър", да предсказват ще вали ли днес, или не, а също да решават редица други сравнително прости изчислителни задачи.
По думите на учените те са успели да докажат главната си идея и мечта – обединяването на нервните системи едновременно на няколко животни действително им позволява да решават по-сложни задачи, често недостъпни за ума на едно същество. Това по-конкретно се проявявало в по-точното предсказване на времето и по-бързото решаване на другите задачи, отбелязва РИА Новости.
Сега екипът на Николелис, както и редица неврофизиолози от проекта Walk Again, работят над адаптирането на данните от съвместните невроинтерфейси за работа с човешки мозък. Тяхното създаване ще позволи не само да се обединяват човешките умове в прекия смисъл на думата, но и да се обучават парализирани хора в ползването на протези и отново да се научат да ходят, обясняват учените.
