Проблемът със съхраняването на цифрови данни може да се реши със запис на информацията върху молекули синтетична ДНК. До този извод са стигнали учени от Вашингтонския университет и Microsoft.
Специалистите са успели да кодират четири файла с изображения във фрагменти синтетична ДНК. За тази цел те преобразували бинарния код – нули и единици – в комбинация от нуклеотиди. След това учените синтезирали изкуствената ДНК и поставили специални маркери в молекулата, за да определят началото и край на файла при разкодиране.
"Всъщност видоизменихме ДНК и я приспособихме за съхраняване на цифрови данни", казва проф. Луис Чезе от Вашингтонския университет.
Учените успели не само да кодират цифрови изображения в молекулата, но и успешно да ги "разчетат" без загуба на качество. Както казват авторите на изследването, молекулите на ДНК са потенциално способни да съхраняват информация милиони пъти по-плътно, отколкото всички съвременни носители.
Ако тази технология бъде усъвършенствана, цифровите данни може да се съхраняват в продължение на много столетия.
Какво пречи ДНК да се използва като флашка още днес? Причината е високата стойност и неотработените технологии по синтезиране и секвениране в големи мащаби. И все пак изследователите са на мнение, че всяка техническа бариера може да бъде преодоляна.
Според прогнозите към 2020 година обемът на цифрови данни в света ще достигне около 44 трилиона гигабайта. Това е десет пъти повече от количеството цифрова информация, създадена към 2013 година.
