Себе си той определя като щастлив човек. А това, че вече 40 години е на театралната сцена, със сигурност има заслуга усмивката да не слиза от лицето му. Днес той навършва 65 години и ако беше възможно, щеше да ги прекара под прожекторите - при своето семейство. Аплодисментите са за Христо Сарафов, един от доайените на Музикалния театър "Стефан Македонски". Любимец на публиката и на всички, които го познават.
Христо Сарафов е обиколил сцените по целия свят. Буквално. Играл е във Франция, Испания, Италия, Португалия, Германия, Гватемала, Япония. Над 12 години е прекарал в Съединените щати. Впечатляващата му биография е достойна за самостоятелно научно изследване.
Ранни години, силни години
Започвайки като артист в кукления театър в родната Силистра, неговият талант не остава дълго незабелязан. От 1978 г. Сарафов започва да учи в Държавната консерватория, където е приет от първия път в конкуренция с 300 кандидати за 20 места. Младият артист завършва Академията „Проф. Панчо Владигеров“ при проф. Реса Колева, Никола Василев и доц. Констанца Вачкова.
Дебютната му роля идва на сцената на Софийската опера през 1983 г., когато Сарафов вече е натрупал по време на специализацията си в „Балшой театър“ в Москва сериозен опит. И то при гениалния оперен певец Евгений Кибало. Годината е 1983-та, а пред софийската публика Христо Сарафов застава за първи път като доктор Бартоло от „Севилския бръснар“ на Джоакино Росини. Тази, както и ролята на Лепорело от „Дон Жуан“ на Моцарт, са най-играните роли от Сарафов през годините.
Където е обичан…
От 1983 година досега в различни периоди и с прекъсвания Христо Сарафов е солист на Музикалния театър. Тук е изиграл десетки водещи роли в оперети и мюзикъли, сред които Дядо Либен в „Българи от старо време“, Фери Бачи в „Царицата на чардаша“, Алфред Дулитъл в „Моята прекрасна лейди“, Бог Зевс в „Орфей в ада“, Ришар Фирмен във „Фантомът на операта“ от А. Л. Уебър. В интервю за Валери Тодоров за изданието „Обаче“, Сарафов споделя, че любимата му роля е всяка, която е изпълнил добре. Освен това вярва, че има „роли, които мразиш, защото не си ги изпял“.
и от когото е обичан...
За големия Сарафов, големият Орлин Горанов споделя, че винаги е било удоволствие за него да работят заедно.
„Скъпи приятелю, честит юбилей! Даже – честит двоен юбилей! Знам, че за теб винаги времето е било относително понятие и си го оставял на статистиците. Но наистина – това е достолепна възраст и достолепен творчески път. Имахме толкова хубави моменти – на сцени и в различни държави. А ти винаги си бил предпочитан партньор. Винаги си бил на едно изключително ниво. Ето защо искам да ти пожелая в следващата половина на твоя живот да бъдеш все така успешен, все така обичан, в което не се съмнявам. За мен беше удоволствие да работим заедно и се надявам да имаме и други проекти, за да се виждаме на сцената. Скъпи Ице, бъди жив и здрав!“.
А все лъчезарната Антоанета Добрева – Нети вижда в Сарафов и учител, и приятел и го поздравява с пълно сърце.
„Искам винаги да си така витален, все така усмихнат, все така отдаден на работата си, защото всички, които се учим от теб, ставаме все по-самоуверени на сцената в най-хубавия смисъл на думата. И то благодарение на теб, Сарафе! Благодаря ти за всичко, което ни даваш! Обич и почитания! Желая ти здраве – на теб и на цялото ти семейство“.
Ах, този Тевие!
Ако трябва да кажем и нещо за постановката „Цигулар на покрива“, то ще е кратко: просто вълшебство! Един феноменален спектакъл, който се нареди сред най-обичаните мюзикъли от българската публика за 2020 г.
В „Цигулар на покрива“ Христо Сарафов се превъплъщава в млекаря Тевие, около когото се оформя сюжетната линия на продукцията, разказваща за красотите и спънките в традиционните обществени порядки.
Мюзикълът е покорил сърцата на милиони по целия свят, а заглавието му е избрано в чест на знаменитата картина на Шагал, която показва цигулар, стъпил върху покрив.
Първоначално никой не прогнозира комерсиален успех за творбата на композитора Джери Бок и либретистите Джоузеф Стайн и Шелдън Харник. Но сюжетът, основаващ се на разказите на еврейския класик Шалом Алейхем за млекаря Тевие и неговите пет дъщери, бързо грабва зрителя.
Христо Сарафов влиза с целия си жар в историята на бедния млекар, който е изправен пред дилемата дали да следва повелите на традицията на един отминал свят, или да приеме избора на дъщерите си да се оженят по любов, вместо да слушат дълга. Това е историята на малкия човек, устоял на всички лични и обществени бури, превъзмогнал стереотипи и предразсъдъци. Най-после – това е история за свят, който може да бъде разбран и чрез майсторството на актьори като Сарафов. А той ни споделя, че играе за публиката и обича да се вглежда в реакциите на хората, да чувства емоциите им, да общува със стотиците вперени погледи.
И тук идва аналогията, в която талантът на Христо Сарафов се разтваря. В емблематичната песен от „Цигулар на покрива“, Тевие моли Бог да му даде малко богатство, за да се почувства и той спокоен и щастлив човек. И няма да е пресилено да кажем, че ако Тевие е предоволен със щастието на дъщерите си, то Христо е богат с любовта на публиката си. Любов, която тепърва има да живее на сцената!
На снимките: Христо Сарафов в ролята на Тевие от "Цигулар на покрива"/Национален музикален театър
