На пети юни в "Топлоцентрала", зрителите в София ще имат възможност за трети път да се потопят в историята на "Анна непоправимата" - пиеса от италианският драматург Стефано Масини, посветена на руската журналистка и защитник на човешките права Анна Политковская.
На 7 октомври 2006 година Политковская е застреляна в Москва, в асансьора на сградата, където живее. Предполага се, че убийството е по поръчка на руските власти заради военните ѝ репортажи от Втората чеченска война (1999-2000) и критичната ѝ позиция към управлението на президента Владимир Путин.
Дни преди представлението, продуцентът на спектакъла Кремена Димитрова разкри пред Actualno.com смисълът зад постановката и основните послания, които екипът иска да остави на публиката.
Как дойде вдъхновението за "Анна непоправимата" и защо тя е актуална днес?
Не е вдъхновение, а неизбежност. За да се направи такъв спектакъл се иска смелост и инат. От години не се занимавам с театър, но когато една приятелка от Брюксел ми препоръча текста, въобще не се замислих, че точно аз трябва да се захвана с това. Най-лесно беше да дам пиесата на някой театър и... тя да потъне.
Затова си казах, че каквото и да ми коства, ще намеря начин да ѝ дам живот. Събрах екип и най-важното - имах идея за актрисата, която да изиграе Анна, още докато четях пиесата. Това е неповторимата Невена Калудова, която е герой в моите очи.
Оттам-нататък беше лесно. Тя хареса текста, довери ми се и прие предизвикателството. Мисля, че и двете се намерихме покрай този проект, но е вярно и това, че и той ни намери. Защото и устремът, и лудостта, с които се хвърлихме да го правим, ни направи толкова близки. В това начинание нашите съмишленици бяха Надя Панчева – режисьор на спектакъла, Ясмин Мандели – художник, Христо Намлиев – композитор, и най-вече партньорът на Невена в спектакъла – Владимир Солаков, който изиграва всички мъжки роли. Ние всички с тях сме един отбор, аз често ги наричам моят dream team, защото действаме като юмрук и малко като мускетарите – един за всички, всички за един.
Какви са основните теми и послания, които желаете да предадете чрез тази постановка?
Снимка: Теодора Федя Цанова
Разбира се, най-важно е да покажем личността на Анна Политковская, която за младите, да речем, е почти непозната. Ехото от нейната смърт утихна много бързо, а злото, което я предизвика, става все по-голямо и все по-могъщо. Най-стряскащото е, че човешкият живот вече не е кауза, че разделението на свои и чужди е демаркационна линия и алиби за убийства, зверства и геноцид.
При анализа на темите, с които се сблъсква тази пиеса, беше неизбежно да не направим паралел и с това, което се случва днес – ето, че в света в момента върлуват няколко войни – две от които пряко ни засягат. А хората тук не само, че не разбират мащаба на злото и опасността, а стават обект и жертва на дезинформация и пропаганда. Нищо не е по-важно от човешкия живот. Нито едно убийство не може да бъде оправдано. Нито една война не носи смисъл, а напротив – руши го и го взривява.
Имаше ли предизвикателства, когато поставяхте спектакъла?
Колкото щеш! Не че не сме го очаквали, но който се страхува от мечки не влиза в гората, нали?! Предизвикателствата бяха предимно от финансово и организационно естество, защото това е независим спектакъл, който не разчита на приходи и брой зрители. Основният ни проблем, който и сега стои на дневен ред, е, че нямаме склад, където да си държим декора, играем спектакъла само по веднъж на месец, защото толкова може да си позволи нашия домакин, и сме малко в страни от общия мейнстрийм. Но всичко това само може да ни мотивира, не и да ни уплаши. Вероятно ще станем и обект на политически злоупотреби, но това не ни притеснява. Знаем какво правим и вярваме в него.
Какво бихте искали зрителите да вземат със себе си, когато гледат "Анна непоправимата"?
Ще се повторя – да знаят коя е Анна и да бъдат по-добри, да бъдат непримирими пред злото и да вярват, че доброто ще победи. Спектакълът е тежък, след финала публиката е като закована на столовете, и дълго след това е без думи. Това е катарзис. Това искаме. Да действа пречистващо. Защото иначе защо да хабим час и половина от живота на зрителите, ако не ги разтърсим, замислим и променим?
Интервю на Александра Йошева
