Паметник в центъра на село Караманово събра стотици жители и гости на селото, за да почетат паметта на героя-граничар Асен Илиев. На 24 април се навършиха 90 години от неговото рождение. Монументът беше отрупан с венци и цветя от признателните потомци. Тържеството премина под патронажа на кмета на община Ценово д-р Петър Петров. За да почетат паметта на Асен Илиев, в Караманово се събраха много бивши защитници на Родината, обединени от интернетплатформата „Граничарите на България“. Сред гостите бяха и представители на областното и общинското ръководство на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Тържеството бе почетено и от кмета на община Ценово д-р Петров, протосингелът на Великотърновската митрополия отец Славчо, кметове на населени места и общински съветници.
„Името на Асен Илиев е не само символ на родолюбие, но и ярък пример за младото поколение как се защитава Отечеството, как опазването на държавната граница и сигурността на Родината се поставя пред собствения живот. Една велика истина гласи, че героите не умират, те падат в боя, за да живеят в сърцата на поколенията“, каза д-р Петров. Той връчи на различни институции в селото книгата на о.з. полк. Киро Киров, в която се описва подвига и жизнения път на Асен Илиев. В словото си кметът на Караманово Бисер Блажев, заяви, че Асен Илиев за бойните си другари завинаги ще остане момчето на 23 години, но с геройската си постъпка успя да запише името си със златни букви в историята на Гранични войски.
През есента на 1949 г. Асен Илиев е призован в БНА. По собствено желание той постъпва в Школата за обучение на сержантски състав, а по-късно служи в застава „Орел“ в Североизточните Родопи. На 31 март 1952 г. граничарите влизат в ожесточена престрелка с нарушители на държавната ни граница. В 5,30 часа граничният наряд на младши сержант Асен Илиев се натъква на шпионска група, проникнала в България. Сред дъжд от куршуми загиват ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. Асен Илиев се опитва да пресече пътя на бандитите към граничната бразда. В неравната схватка Асен успява да застреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на 200 м от границата в местността „Кралимарковски камък“. За военните специалисти престрелката под връх Сарабурун е най-тежкото сражение с диверсантска група в историята на Гранични войски. Президиумът на Народното събрание на Република България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за храброст – трета степен и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 г. граничната застава „Орел“, носи неговото име. В навечерието на 2 юни 1973 г. в родното село на героя граничар е открит паметник. Любопитен факт е, че застава с името на Асен Илиев има и на грузинско-турската граница.
Свещеници от Великотърновската епархия отслужиха Благодарствена молитва, благословиха присъстващите и ги поздравиха с настъпващите светли християнски празници.
Ученикът Десислав Асенов прочете стихотворение за героя, написано за тържеството от местната поетеса Пламенка Костова. Женската фолклорна група „От извора“ повдигна емоционалния градус. Българският дух на публиката получи вдъхновяващ стимул от концерта на Илия Луков и последвалото кръшно българско хоро. Празникът завърши с пищна заря.
