Атаката на Иран към Израел отново постави въпроса за войната като опустошителен акт, който руши съдби.
Какво се случва обаче с културната памет и историческото наследство?
В днешната статия и видео ще ви разкажем какво би могло да загуби човечеството в случай на война между Техеран и Тел Авив.
В най-непосредствена опасност при евентуална атака, ако безпилотни летателни апарати или крилати ракети достигнат до границата на Израел, ще бъдат Светите земи и района на Йерусалим.
Забележителностите и историческото наследство там са изключително много, за да можем да разкажем за всички, но най-голяма загуба за човечеството в случай на евентуална атака биха били Стената на плача, Божи гроб, Старият град и джамията “Ал-Акса”.
Защо обаче тези исторически места имат огромно значение за световното историческо наследство?
Стената на плача
Снимка: IStock
Стената на плача е подпорна стена от времето на Втория храм в Йерусалим. Този храм е бил най-свещеното място в юдаизма. След разрушаването на Втория храм от римляните през I в., Стената на плача е единствената структура, останала от него.
По всяко време край нея може да се видят вярващи юдеи, които се молят. Някои от тях допират главите си в камъните. Между пролуките се слагат листчета с различни пожелания. Някои хора вярват, че съдържанието им стига до Бог.
Божи гроб
Божи гроб е най-важното и главно светилище за християните и представлява гробница в скала, в която според Евангелията е бил погребан Исус Христос след разпъването му на кръста. Мястото е под олтара на църква „Възкресение Христово“в Йерусалим.
В по-широк, средновековен (от времето на Кръстоносните походи) и фигуративен смисъл под Божи гроб се разбират Светите земи в Палестина, които са свещено място за християните от цял свят.
Старият град
Старият град на Йерусалим е едно от най-специалните места на Земята. В сърцето на еврейската, ислямската и християнската религия, тази еднокилометрова зона в центъра на Йерусалим не може да бъде пропусната.
В Стария град се намира Стената на плача, за която разказахме преди малко, както и Куполът на Скалата, свещено място за мюсюлманите, където според вярвания Авраам се готвел да принесе сина си Исаак в жертва на Бог.
„Ал-Акса“
Снимка: Getty Images
„Ал-Акса“ е джамия на Храмовия хълм в град Йерусалим. Спомената е в Корана като мястото, до което съгласно традицията около година преди хиджра, Мохамед бил пренесен от Мека на гърба на Бурак по време на неговото нощно пътешествие и възнасяне на небесата.
Кои обаче са историческите наследства, които могат да пострадат в случай, че Израел нападне Иран?
Иран е дом на 22 културни обекта на ЮНЕСКО за световно наследство и още стотици исторически обекти от световно значение, сред които персийски дворци, религиозни светилища и руините на древните градове Пасаргада и Персеполис.
Пасаргад
Пасаргад е древна столица на Кир Велики от Ахеменидската династия, основана през 6. век пр. Хр. Разположен е в близост до град Шираз. Днес е археологически обект и е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Най-важният паметник в Пасаргада е гробницата на Кир Велики. Въпреки че няма категорични доказателства, че това е неговата гробница, според историци, Александър Македонски посетил гробницата на Кир Велики и там открил златно легло, маса със съдове за пиене, златен ковчег, няколко орнамента, обсипани със скъпоценни камъни и надпис върху гроба.
Персеполис
Снимка: Ginolerhino
Персеполис е град, възникнал през VI – V век пр.н.е., една от столиците на Персийската империя по време на Ахеменидите.
Завладян от Александър Македонски през 330 пр.н.е. и разрушен от пожар. Останките му са разположени в Иран, на 70 км североизточно от град Шираз, на 900 км южно от Техеран.
Предполага се, че строителството на града е започнато около 515 пр.н.е. от цар Дарий I. След опожаряването, градът продължава да служи за столица на провинция Персия, но скоро е изоставен и центърът на областта е пренесен в съседния Истахр.
През 1979 останките на Персеполис са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Важно е да отбележим, че културните наследства са защитени по време на война, защото разрушаването на физическите обекти и паметници, които отразяват ценностите на дадена общност или култура, е акт на заличаване на човешката идентичност.