“Навални умря” - така написа в Туитър пропагандонката Маргарита Симонян, когато най-радикалният опонент на Путин - Алексей Навални, почина в руски затвор отвъд полярния кръг, където лежеше в тежки условия с присъда по прозрачно изфабрикувани обвинения. Аз съм убеден, че при по-сериозни усилия можеха да му изфабрикуват по-правдоподобни или дори юридически мотивирани обвинения. Но според мен обвиненията и съдебният процес срещу Навални нарочно бяха направени така, че да е пределно ясно: това е дребна формалност, за да влезе човек в затвора по политически причини.
Както коментираха вече много хора - това е еднозначно политическо убийство, независимо дали Навални са го убили специално, дали са го оставили без медицинска помощ, дали не е издържал на тежките условия и непрекъснати наказания. Дори може да са положили усилия да го спасят - и това пак не променя факта, че проследихме на живо едно политическо убийство. Технологията на убийството му има второстепенно значение пред факта, че невинен човек лежа в затвора и там внезапно умря. Пропагандоните веднага обявиха, че причината за смъртта “тръгнал тромб”, което се превърна в меме, а видеозаписи показаха как в някаква руска дискотека младежите на дансинга скандират екзалтирано, поощрявани от диджея: “Тръг-на тромб! Тръг-на тромб!...”
В най-новата история на Русия официални смъртни наказания не са изпълнявани - смъртното наказание в РФ не е отменено, ала има толкова законови пречки, че на практика е невъзможно да се случи т.нар. высшая мера социальной защиты. Това е административен евфемизъм за смъртно наказание - върховна мярка за социална защита.
Това естествено може да се промени, но поне засега политическите убийства се извършват “дискретно” и неформално - опозиционерът Борис Немцов например бе убит на метри от Кремъл.
От съветското време дисидентите, които лежат “за слова” (тоест не за криминал, а по политически причини) се наричат “затворници на съвестта”.
В момента затворници на съвестта в Русия са практически цялата либерална опозиция, без тези, които вече са избягали. В политическите репресии също има категоризация и на някои им се дава възможност да избегнат ареста, като им се подсказва да напуснат страната. Някои се възползват от прозореца, други не - и те са в затвора.
Освен че се разправи окончателно с либералната опозиция, Путинова Русия напълни затворите и с всякакви други политически елементи - разсърдени патриоти като Гиркин-Стрелков, други неправилни патриоти, както и световно-известния учен социолог и политолог Борис Кагарлицки.
Гиркин-Стрелков е бивш полковник от КГБ, участник в чеченските войни и юговойните, главно действащо лице в началото на т.нар. Руска пролет от 2014 в Крим и Източна Украйна. Известно време се водеше “военен министър” на Донбас, после свали малайзийския пътнически Боинг и го разжалваха. Дълго време той беше умерен критик на Путин и политиката му в Украйна, но откъм канибалската страна. Критикуваше Путин, че не действа достатъчно решително в Украйна, при положение че съществуват (според Гиркин) възможни бързи военни решения. След като Гиркин се радикализира и почна да събира някакви Разсърдени патриоти, оставиха го да си поиграе още малко, последва арест, съд и присъда от 4 години. Буквално часове преди да отпътува този брой към печатницата, в руския интернет тръгнаха (неправдоподобни) слухове, че Гиркин е намерен обесен в килията си.
Обесен или не, за него е ясно защо пада под репресии - не стои мирен, обижда царя, заслужава наказание.
Но случаят с Кагарлицки е трудно обясним.
Той е учен, марксист, дисидент от съветско време, първият му арест е от времето на Брежнев. В критиките си срещу руската власт винаги е ползвал крайно коректни и меки формулировки, с много интересни политически анализи и тежка аргументация.
И този човек беше арестуван заради заглавие на видеоклипче, публикувано от Кагарлицки в деня на взривяването на Кримския мост. Клипчето 10 месеца си виси в интернет безнаказано, докато в един момент му повдигат обвинение, влачат го по арестите няколко месеца, присъждат му някаква глоба и го пускат, подсказвайки, че е най-добре за него да се изнася от Русия. Прокуратурата обжалва първата присъда и на следващата инстанция Кагарлицки вече е с реална присъда от 5 години.
Като се има предвид, през цялото време за Кагарлицки ходатайстват хора на най-високо ниво. Включително учени от дружески на РФ държави, два пъти публично питаха Путин за съдбата на Кагарлицки - това се случи на различни форуми, на които руският президент присъства. Той първо каза, че не знае кой е този човек, после обеща да провери какъв му е случаят.
Но изглежда Путин е бил зает с по-важни работи като унищожението на руснаци и украинци. И Кагарлицки си лежи в затвора.
***
Разбира се, политически репресии съществуват и откъм нашата либерално-хуманна цивилизация.
Макар че има малки разлики, които би било досадно да изброяваме.
Ако приемем, че Джулиан Асандж например е “затворник на съвестта” и жертва на чисто политическа репресия - все пак за него най-страшната заплаха е 150-160 години затвор в САЩ. Ако изобщо стигне дотам след дългите си митарства безкрайните усилия на САЩ да издейства екстрадицията му. Със сигурност няма опасност да го уморят при мечките в Аляска отвъд полярния кръг.
***
А гаврата с трупа и семейството на Навални до редакционното затваряне на броя още не беше приключила. И вече заприлича на Synodus horrenda - Трупния синод от 897 г., когато изровили умрелия папа Формоза, провели съдебен процес срещу трупа му, отрязали му ръката, с която благославял и го хвърлили в реката, откъдето го измъкнали бездомници мародери и осквернили трупа като вторична суровина.
***
Любопитен факт. От 2021 насам немалко народ се обяви за “местния Навални”. Последно това го каза Тръмп - и той бил жертва като Навални. Преди това с титлата “Българския Навални” се окичиха Бойко Борисов, Стъки и Марешки.
Автор: Г-н Балев, Прас Прес
